Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

МОН: 40% от студентите у нас не завършват

Въпросът за закриването на университети е политически, смята министър Николай Денков

10 коментара
Министър Николай Денков, Снимка: БГНЕС

Университетите у нас не са толкова пропускливи, колкото изглежда на пръв поглед. Въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома, сочат данни от публикуваната за обществено обсъждане Национална карта на висшето образование.

"Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата. Те ясно показват къде има концентрация на предлагано висше образование, както е в Югозападния район за планиране, и къде има недостиг, какъвто е примерът със Северозападния район", съобщиха от МОН.

В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са само 50% (и дори под 50%) от постъпилите в първи курс. В осем от тях тенденцията на отпадане на студенти е трайна през последните пет години. Това са "Биотехнологии", "Филология", "Растениевъдство", "Електротехника, електроника и автоматика", "Машинно инженерство", "Спорт", "Животновъдство" и "Горско стопанство".

"Една от възможните причини за отпадане на студенти е трудното следване, друга е липсата на достатъчно добра перспектива за професионална реализация в съответното направление", твърдят от МОН.

Общо за страната 27-29% от приетите в бакалавърски програми отпадат между I и IV курс, като около 19-20% отпадат между I и II курс, 7-8% - между II и III курс, 1-2% - между III и IV курс. Част от достигналите IV курс или отпадат в рамките на годината, или не се дипломират.

Отпадналите студенти са по-малко сред приетите в магистърски програми след средно образование като например в "Медицина" и "Фармация". Над 60% от тях се дипломират. Още по-висок е делът на завършващите магистратура след вече придобито висше образование – между 74% и 78%.

Преди шест години за последен път правителството удовлетвори изцяло заявките на университетите. С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в картата на висшето образование през следващите няколко години.

От 2016 до 2020 г. общият прием беше свит с 26%. Някои непропорционално раздути професионални направления бяха намалени с до три пъти. Такива са "Икономика", "Администрация и управление", "Туризъм". В същото време други като "Математика" и "Информатика и компютърни науки" бяха увеличени с 5-8%.

Най-важното според министър Николай Денков е как ще бъде използвана картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.

"Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки", смята Денков. Едната е, че е достатъчно да има 7-8 висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в страната. "Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна", подчерта проф. Николай Денков.

Според него в същото време трябва да се подобри значително качеството във всички висши училища чрез засилване на научната и научно-приложната дейност на преподавателите и студентите, включването им в международните университетски и научни мрежи и осъвременяването на учебното съдържание и формите на преподаване.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

10 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. rusonefil
    #10
    Отговор на коментар #4

    Това е важало по времето когато си бил студент. В средата на миналия век. На днешно време дори 30% вишисти (качествени) са малко. Всичко онова, което днес движи обществата напред се прави от вишисти. Е не от нашите, за съжаление.

  2. rusonefil
    #9
    Отговор на коментар #5

    Аз си мислех, че решаването на проблемите е важно, а не търснето им. Хеле пък позитивизъм изсмукан от пръстите... Тоя горния проблем е намерен под вола със сигурност.

  3. rusonefil
    #8

    Ха ха да му имам логиката на тоя. Точно като в приказката за умник Гюро... Разбрахте ли сега що нашите университети не са най-калпавите в Европа? Щото не ги завършват 40% от тия, които въобще не им е мястото там. И в нАуката и в образованието същите дилетанти на льотчика като в икономиката и правото. Разликата е, че при ББ им викаме калинки. Пък сега са дилетанти от Харвард и от тодорживковски университет. Каква комбинация само.

  4. Dante Alighieri
    #7

    Те защо ли започват въобще...

  5. Диана Илиева
    #6
    Отговор на коментар #1

    По-лошо е! Дори не е нужно да ги купуват. Преподавателите сами им ги дават, заради едната заплата и субсидии за университета :(Такава е жалката истина. Казвам отговорно, като бивш преподавател, напуснала, нежелаеща да бъда съучастник в този фарс.Защото наистина стават висшисти едни хора, които е достатъчно да са се явявали на изпити и достатъчно интелигентни да препишат нещо що-годе смислено по въпросите, които са изтеглили. Горе-долу да има връзка и са закърпили поне 3. Щото някои и това не могат

  6. анита хегерланд
    #5

    Г-н Денков е неворятно упорит в търсенето на проблемите, което е изключително приятен факт за всички, които искрено се надяват родното ни образование да се изкачи на следващото ниво. Трябва да се направи изследване на нагласите, потребностите, професионалната ориентация, мотивацията, материалните възможности, грамотността, пропуските на студентите, за да се вземат адекватните решения. Виждала съм социолози, които продават спално бельо; психолози, които са бизнес мениджъри; инженери, които са шофьори на такси...Това не е просто мечта за висше образование, а политика, която трябва да се коригира.

  7. Ощавен маркиз
    #4

    Не ми е много приятно да го кажа, но йоще от Соц-я съм на мнение, че висшистите в нашта мила Татковина не требе да превишават 12-15 процента от ГРАМОТНОТО население. Навремето и язе почнАх да следвам в курс от 30-тина студенти, пък накрая са дипломирахме ... девет. Между нас казано, бяше ни трудна, направо "непроницаема" специалността; нема да забравя, кък един уважаван от мене, пък и световноизвестен български професор ми лепна една "тройка", щото помогнах на колегите, подадох им съответните ...

  8. рептилиан
    #3

    Силно се съмнявам, че понятието "качествено образование" има един и същи смисъл за различни хора. Даже за професори в университетите. За средния университетски преподавател качествено е преподаване с много материал. Дали този материал съответства на съвременните тенденции не е важно, а едва ли е известно на преподаващия. Сравнете програмите на Софийския университет с програмите на някой елитен, напр. Харвард. При нас се преподава по 25-30 часа седмично, а в Харвард по 12-15. Оставям на читателите да преценят къде е добро образованието.

  9. .text
    #2

    И по-добре че не са завършили! Иначе завършват, стават на калинки някъде в някоя администрация и после няма изчегъртване :)

  10. Отбелязвам
    #1

    А колко процента от завършилите са с купени дипломи?

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.