МОН иска от университетите стратегии за развитието им в следващите 30 години

Министърът на образованието Красимир Вълчев ще поиска от всяко вишсе училище стратегия как то вижда своето развитие в хоризонт 20-30 години. Това стана ясно в понеделник след среща на просветния министър Красимир Вълчев със Съвета на ректорите.

Вълчев обсъди с представители на Съвета на ректорите приоритетите на МОН в областта на висшето образование. Той заяви, че ще продължава преструктурирането в областта на финансирането и приема на студенти, както и политиката на по-тясно обвързване на висшето образование с пазара на труда.

При финансирането на университетите ще се отчита и регионалната значимост на част от професионалните им направления. Министърът обеща и дебат по стратегическото управление на висшите училища. Ректорите предложиха всички сега действащи закони в областта на висшето образование да бъдат обединени в един. В момента образованието и науката се управляват от четири нормативни акта, които на моменти си противоречат. Обсъден беше и въпросът за бъдещото изпълнение на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“.

Отново в понеделник Вълчев се срещна и с председателя на БАН акад. Юлиян Ревалски.

Вълчев е уверил, че готовият вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания ще бъде внесен за обсъждане в Министерски съвет, за да бъде предложена на Народното събрание.

Документът, изготвен от екипа на служебния министър Николай Денков заедно с БАН, е ключов за успешното продължаване на оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж“, тъй като стратегията е предварително условие на ЕК за изпълнението на програмата. Крайният срок за приемането на стратегията беше декември 2016 година, което не се случи заради подаването на оставка на правителството на ГЕРБ и разпускането на парламента.

Сега тя трябва да бъде приета най-късно до юни месец, в противен случай има опасност ЕК да спре парите по програмата.

Председателят на БАН заяви, че учените подкрепят проекта на стратегията, подкрепят мерките в управленската програма на правителството и се надяват този документ да бъде приет от парламента.

Вълчев посочи, че министерството ще работи съвместно и с учените, и с бизнеса, за да се осигури добра перспектива за младите хора. Ключово е максимално бързо да стартира механизъм за оценка на научните изследвания, за да бъде убедена обществеността какви са ползите от науката, коментира той.

Грижата за кадрите – в изследователските центрове, във висшите училища и в училищата, бе една от темите, които двамата с председателя на БАН обсъдиха. Емиграцията на младите и образовани българи е сериозен проблем, изтъкна министър Вълчев. Той и акад. Ревалски смятат да работят приоритетно за задържане и привличане на младите учени. По думите на председателя на БАН, развитието и устойчивостта на научните кадри ще е полезно не само за образованието, но е от изключително значение за суверенитета на държавата.

Една от основните мисии на БАН и на учените е трансфер на знания към обществото, посочи акад. Ревалски. По време на студентските практики младите хора използват уникалната апаратура на научните институти. БАН може да помогне и за кариерното развитие на учените, увери той.

Министърът на образованието и науката и председателят на БАН обсъдиха възможности за разширяване на формите на сътрудничеството с висшите училища и въвеждането на нови методи на преподаване чрез обучение на учители, за да се подобри качеството на предучилищното и училищното образование. И двамата са убедени, че учителите приемат всяко предизвикателство и са отворени за новите неща, за да задържат интереса на учениците и да им помогнат по-лесно да усвояват нови знания.