МОН: Онлайн обучението задълбочи образователните неравенства

Спешно ще бъдат закупени 44 000 устройства за новата учебна година за ученици

МОН: Онлайн обучението задълбочи образователните неравенства

Ефектът от дистанционното обучение е задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на знанията на голяма част от учениците и ръст на отпадащите от образователната система. Това сочи анализът на обучението от разстояние в електронна среда, изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН).Той беше представен от министър Николай Денков и от заместниците му Евгения Пеева и Мария Гайдарована пресконференция в София.

Всичко това се случва въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и дарители, посочи Денков.

Почти през цялата учебна година 2020/2021 г. учениците от горните класове се обучаваха дистанционно заради коронавируса. Има риск това да се пвтори и през настоящата учебна година, заради заплахата от наближаващата нова вълна на варианта "Делта" на Covid-19.

Позицията на МОН е за присъствена учебна година и само в краен случай да се преминава към дистанционно обучение.

"Ние сме убедени, а и това са препоръките на ЮНЕСКО, но и на всички други организации, които се занимават с анализа за последствията от дистанционното обучение, че нищо не може да замени качественото присъствено обучение. В същото време обаче трябва да се грижим за здравето на учителите, на децата и на техните родители", каза министър Николай Денков.

Липса на устройства и интернет

Анализът на МОН показва, че "ножицата" на образователното неравенство между учениците се разтваря от липсата на достатъчно устройства и на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние.

В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5 на сто) всички деца имат достъп до интернет. В селата едва 12.5 на сторазполагат с компютър и интернет.

Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища - всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около половината от гимназистите.

Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките.

Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават.

Към средата на юли тази година 43 000 ученици все още не разполагат с устройство, а 34 000 деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират.

По-малко знания и умения

Според 40 процента от учителите и близо 60 процента от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците.

Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици.

Понижената ангажираност логично води до повече отсъствия. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата - там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60 процента от учениците.

Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg, която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70 процента повече спрямо предходната година.

Риск от отпадане от училище

Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище.

Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен - необхванатите са средно 5 на сто от децата между 5 и 16-годишна възраст.

Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години.

Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково, показват данните от анализа на МОН.

Учителите

Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху учителите– по-голямо напрежение и високи нива на професионално прегаряне, сочи още анализът на МОН.

За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от нови умения как да ангажират учениците от разстояние.

Над 40 на сто от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.

Положителните ефекти

Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци, смятат от МОН.

Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно новите технологии. Педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. Много активно участват в процеса и образователните медиатори.

Вакисинирането на учителите

Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричния извод, че е необходимо да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година.

За целта служебният екип на МОН води информационната кампания за повишаване на дела на ваксинираните срещу Covid-19 учители и на непедагогическия персонал в детските градини и училищата. За сега това не е задължително, но тези които са го направили ще получат по 2 дни допълнителен отпуск, посочи Денков.

Данните отпреди няколко седмици показват, че в под 4 процента от училищата и детските градини има над 70 процента ваксинирани педагогически специалисти и непедагогически персонал. В близо две трети от училищата (65%) ваксинираните са под 30 процента, каза заместник-министърът на образованието Евгения Пеева.

Тя посочи, че "средният процент на учителите, които са ваксинирани, е между 30 и 40 процента в най-оптимистичния случай".

Към февруари т.г. учителите у нас са 91 467, а през последната учебна година над 120 учители са починали, каза министърДенков.

Закупуване на 44 000 устройства за ученици

До края на лятото ще бъдат актуализирани насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия.

В същото време се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка. Още около 44 000 устройства са необходими за учениците, като за тях се договарят средства от Министерството на финансите. Започваме процедурата за доставката им в следващите дни, за да могат тези устройства за учениците да бъдат купени за началото на учебната година, каза образователният министър.

Работи се и за качествена подкрепа за учителите.Всички те имат компютри, лаптопи или таблети, твърдят от МОН. От началото на извънредната ситуация в квалификацията им са инвестирани близо 6.7 млн. лв.Анализът обаче показва, че това се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение.

Наваксване за изоставащите

Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи - от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и на тези със затруднения с учебния материал.

Според експертите за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма "Образование" 2021-2027.

Препоръчва се също разработване на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на обучението от дистанция. Тя трябва да адресира причините за намалената ангажираност на учениците, да осигурява допълнителни занимания и образователни ресурси, както и да подкрепя развитието на умения у учителите и медиаторите, се препоръчва в анализа на МОН.

Споделяне

Още по темата

Още от България