МОН ще дава пари за сливане на университети

Министър Красимир Вълчев излезе с остри критики към ректорите заради състоянието на висшето образование

Министър Красимир Вълчев и ректорът на СУ проф. Анастан Герджиков се включиха в дискусия за заплащането в университетите, организирана от КНСБ. Снимка: БГНЕС

Министърът на образованието Красимир Вълчев отправи нетипично директни и остри критики към ректорите на университетите у нас заради състоянието на висшето образование по време на дебат, организиран от КНСБ, за модела на заплащане във висшите училища. Освен ограничаване на пълното академично самоуправление той призова и за обединяване на топ университети с цел България да излезе по-напред в класацията на най-добрите образователни институции в света.

Красимир Вълчев заяви, че се предвижда дори финансиране на консолидиране на университетите у нас, както и национални програми за политики в системата за висше образование по подобие на тези за училищата. На този етап не е ясно дали консолидирането означава пълно физическо и юридическо сливане на университетите или частична консолидация, при която има обединение на политики, преподаватели, други ресурси, общ маркетинг и т. н.

Според чл. 91б от Закона за висшето образование парите от държавния бюджет за висше образование могат да се ползват и за "финансиране на изпълнението на програми за консолидация и за оптимизация на държавните висши училища", като въпросните програми трябва да се одобрят от правителството по предложение на МОН.

България няма нито един университет в европейските мрежи

"България няма нито един одобрен университет за участие в инициативата "Европейски университети" - мрежи от учебни заведения, чрез която може да се получи диплома с комбиниране на следване в различни страни от ЕС", каза Вълчев. По думите му дори държави като Франция и Германия са осъзнали, че техните университети не са достатъчно видими в световен план и трудно се конкурират с образователните институции в Китай и САЩ и затова са се насочили към формирането на мрежи от по няколко унивеситета в ЕС. "Участието в тези мрежи скоро ще бъде стандарт за качество и този, който не е в тях, ще затъне в провинциалност", посочи Вълчев.

Затова той призова за обединение и сътрудничество между най-добрите университети у нас, така че един ден България да има университет поне в ТОП 500 на най-силните образователни институции в света. Софийският университет "Св. Климен Охридски" засега е единственото българско учебно заведение, което попада в световната класация на най-добрите висши училища QS World University Rankings, но е на задна позиция – към 800-о място. Вълчев даде пример с Полша, в която два университета са се обединили, за да се качат по-нагоре в ранглистата.

"Вие готови ли сте на сътрудничество и да се развивате или ще продължавате да страдате от синдрома на самодостатъчност", заяви директно пред ректорите Вълчев. На ръководителите на СУ проф. Анастас Герджиков и на УНСС проф. Стати Статев министърът постави провокативния въпрос за обединение.

Представителите на академичната общност въприеха идеята като екзотична, а ректорът на СУ проф. Герджиков отговори, че ако СУ и УНСС се обединят, това ще допринесе с едва 1 млн. лв. до 5 млн. лв. в бюджета на университета, което е незначителна сума на фона на годишните разходи от около 120 млн. лв.

Милена Дамянова: Университетите не може да са печатници за дипломи

Остри критики към ректорите отправи и председателят на образователната комисия в парламента Милена Дамянова от ГЕРБ.

"Добре ли ни е, когато за университетите се говори като печатница на дипломи и като място за престой, докато си търсиш работа? Да, вярно е, че през последните десетилетия различните управляващи, не успяха или не получиха възможност да направят промени, защото статуквото се оказваше по-силно. Вярно е, че примиренчески гледахме не един и двама феодали как управляват университети, не мога да ги нарека ректори. Но каква е ефективността на милионите, които се разпределят и които всяка година стават все повече и повече. От какво имаме нужда във висшите училища, за да е ясно, че всеки лев ще е вложен в подготвени професионалисти за пазара на труда", заяви Дамянова.

"Не можем повече да си позволим да произвеждаме дипломи", добави тя. По думите ѝ в момента има огромен проблем заради субективността при оценяването и акредитацията на висшите училища. Затова трябва програмната акредитация да се извършва от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписани в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR).

Изключително важно е и предложението един хабилитиран преподавател да участва в акредитацията на едно висше училище, каза още Дамянова. "Това предложение ще предизвика затварянето на факултети и трябва да бъде предшествано от сериозен анализ за негативния ефект не само върху преподавателската заетост, но и върху студентите, които трябва да довършат обучението си", добави тя.

Огромни диспропорции при заплащането

Представителите на КНСБ и университетски преподаватели отправиха редица критики за модела на заплащане във висшите училища. В анализ на синдиката се посочва, че има драстични разлики в заплащането между университетите. Посочено беше, че ако професор във Варна заема управленска функция, заплатата му може да стигне до около 7000 лева спрямо три пъти по-малко възнаграждение на негов колега в София. Същевременно се отчита сериозен спад в броя на студентите, а заплащането на учените със степен "доктор" е увеличено с едва 30 лв. в последните години.

"Средната брутна заплата във висшето образование е около 1800 лв., но данните за неравенствата са верни. Но не забравяйте, че вие сте избрали този модел на заплащане", откровен бе министър Красимир Вълчев.

Той отправи редица критики към ръководството на Стопанската академия в Свищов, която в миналото е позволила преподавателският ѝ състав да се ползва за откриването на обучение по икономика в 26 университета у нас. "Сега се чудим как да оправяме последствията. Съкратили сме с 50% приема в направление "Икономика" и ще го съкращаваме още", обърна се Вълчев към ректорите на Стопанската академия и на УНСС. "Когато правехте щуротиите, нямаше проблем, а сега искате държавата да ви спасява. Справедлив ли е този модел на академична автономия за обществото", запита Вълчев.

Красимир Вълчев отново повтори данните от анализа на МОН, които сочат, че доминиращият модел на заплащане във висшите училища е рентиерски, тоест в зависимост от позицията на съответния преподавател, а разликите между най-ниските и най-високите заплати достигат 2.6 пъти. Той разкритикува ректорите заради липсата на отговорност за развитието на младите преподаватели. "Възрастните преподаватели са ви по-важни", упрекна Вълчев. Той обяви, че според готвените промени в Закона за висшето образование младите преподаватели ще бъдат вкарани в академичните органи на управление, тъй като именно те имат най-голям интерес от дългосрочното развитие на образователните институции.

Според ректора на СУ проблемът е в ниския бюджет

"За миналата година за висше образование са отпуснати 485 млн. лева. За сравнение на университет в САЩ за година се отпуска не по-малко от 1 млрд. долара. При това положение няма как наш университет може да влезе в ТОП 500 на света", отговори ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

Ректорът на СУ заяви още, че реформата във висшето образование, провеждана от Вълчев, е в правилната посока и я подкрепя, но има и университети които се справят много по-добре от други. "Много от упреците важат и за СУ, но ние полагаме много усилия. Имаме 25 бакалавърски програми на чужд език и много такива магистърски програми. Миналата година увеличението на възнагражденията на професорите беше с 5%, а на младшите преподаватели – със 17%", посочи Герджиков.

Той смята, че проблемът на висшето образование не е в академичната автономия, но въпреки това е съгласен с идеята на МОН държавата да сключва договори с ректорите и да влияе върху мандатната им програма. "СУ участва в много междууниверситетски мрежи, но причината да ни отхвърлят в инициативата "Европейски университети" е, че имаме 20 пъти по-ниско финансиране от останалите участници", посочи още Герджиков. По думите му партньорите на университета са били много добри, но проблемът идвал от ниския бюджет. Ректорът на СУ заяви, че е обезпокоен от идеята на МОН да въведе минимално заплащане за преподавателските длъжности, защото университетът няма достатъчно средства, за да го покрие.

Министър Красимир Вълчев обяви още, че се предвижда опростен режим за кандидат-студентите от чужбина и създаване нова платформа за кандидатстване на младежите от българските диаспори, за да не се налага те да идват до България по няколко пъти, докато бъдат приети.

Още от България