МОН увеличава бройките за педагогика за сметка на икономика и туризъм

През следващите години броят на завършилите висше образование българи ще продължи да намалява. Очаква се около 239 000 студенти да се дипломират в периода между 2021 и 2025 г. Това е спад от 9% спрямо 263 000 успешно приключили следването си в периода 2016 - 2020 г. Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира след 2025 г. Това е записано в Националната карта на висшето образование на България. Тя беше одобрена от Министерския съвет, съобщи Министерството на образованието и науката.

До 2025 г. броят на действащите студенти на национално равнище ще остане стабилен, дори е възможно известно покачване.

Заради значителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални направления.

Най-голям спад в абсолютния брой се очаква в "Икономика" - с около 2400 студенти.

В процентно изражение най-сериозно ще е намалението в "Туризъм" - 16%.

Най-много ще се увеличи броят студенти в "Педагогика на обучението по ..." - с близо 1700.

В процентно изражение най-висок ръст се очертава в "Материали и материалознание" - 86% и "Химични технологии" – 40%.

Разместване между професионалните направления ще има в броя на завършилите. Най-голямо увеличение през следващите пет години се очаква в "Теория и управление на образованието" - 76%, "Материали и материалознание" и "Педагогика на обучението по ..." - 45%.

Най-голям спад ще има в "Животновъдство" - 41%, "Металургия" - 39%, "Социални дейности" и "Туризъм" - 32% и "Икономика" – 31%.

Националната карта дава и актуална информация за профилна и териториална структура на висшето образование в страната.

Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование според демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната.

Той определя групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите специалности и желанията на кандидат-студентите, както и според реализацията на завършилите висшето си образование.

По време на едномесечното обществено обсъждане на Картата за висшето образование са получени положителни становища от всички министерства, от работодателски организации и множество университети. Предложени са допълнения и повечето от тях са отчетени в одобрения от правителството вариант.

Отразена е например спецификата при военните висши училища и при някои професионални направления като "Транспорт, корабоплаване и авиация", където завършилите често заминават да работят в чужбина.

Националната карта на висшето образование ще се актуализира всяка година. Така ще се отчитат промените за нужните специалисти във всеки регион. Ще се следи и наличният ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, както и възможностите за привличане на чужди студенти и на българи, живеещи в чужбина.

В съчетание с данните от Рейтинговата система на висшите училища в България, картата на висшето образование ще се използва при вземането на решения за разкриване на нови висши училища, факултети или филиали. Тя ще помага за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони. Целта е мрежата от университети да се развива балансирано и да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда, е посочено в съобщението на МОН.