"Монд": Наследница на стария комунистически режим оглави ЮНЕСКО

Победата на Ирина Бокова е историческа. Никога досега жена не е избирана за ръководител на ЮНЕСКО. Тя стана и първият директор на организацията от Източна Европа. Така започва коментар на френския вестник "Монд" от сряда за избора на Ирина Бокова за генерален директор на световната институция към ООН за култура, наука и образование.

На 57 години, българката полиглот е родена в София и произхожда от бившия комунистически елит, продължава изданието. След демократизацията на страната тя прави политическа кариера в редиците на социалистическата партия, а по-късно става дипломат. От 2005 г. Бокова е посланик на България във Франция, преди да оглави ЮНЕСКО, отбелязва вестникът.

Първите ѝ думи бяха към победения съперник Фарук Хосни, с когото тя е "близък приятел". "Никога не съм възприемала надпреварата като война, като битка на един срещу друг", каза тя.

"Египтяните предложиха много добри идеи и яз смятам да ги приема, защото ние трябва да работим за единството на ЮНЕСКО. Никога не съм приемала противопоставянето на цивилизациите, повече вярвам в диалога и толерантността. Смятам, че заедно трябва да изградим нов хуманизъм", цитира изданието думите на Бокова.

Вестникът се спира по-подробно на биографията на новия генерален директор на ЮНЕСКО.

Преходът на Ирина Бокова от комунизма до новия хуманизъм започна благодарение на ресурсите на Българската комунистическа партия, пише "Монд". Нейният баща Георги Боков е влиятелен кадър в партията - главен редактор на партийния вестник "Работническо дело", напомня френското издание.

Бокова отрече еврейско лоби да стои зад избора ѝ за шеф на ЮНЕСКО Новоизбраният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отхвърли коментарите в световната преса, че зад избора ѝ стои еврейско лоби. Веднага след избирането ѝ се появиха и първите коментари в арабски медии, че изборът е политически, че изявления срещу Израел са коствали на Египет управлението на ЮНЕСКО и че зад Бокова стои мощно еврейско лоби. Още

Бокова се възползва от влиянието на баща си, за да получи привилегировано образование – английска гимназия, после заминаване за Москва, където влиза в известния Институт за международни отношения (МГИМО), създател на съветски външни министри. Дипломирана през 1976 година, тя не се бави и става съветник в ООН в Ню Йорк в началото на осемдесетте години, изброява още "Монд" факти от кариерата на Бокова.

След падането на Берлинската стена през 1989 г. тя влиза в политиката, продължава вестникът.

"Бокова е архетип на "дъщеря на...", което бе символ на стария режим", отбелязва Франсоа Фризон-Рош, специалист в Националния център за научни изследвания на Франция и експерт по въпросите на България.

"Тя е представител на новата гвардия, на поколението млади партийни кадри, добре образовани и компетентни, които са се еманципирали и са се възползвали от криволиците на прехода, за да заемат постове", казва още Фризон-Рош пред "Монд".

Ирина Бокова бе първият зам.-министър на външните работи и координатор на връзките на България с Европейския съюз от 1995 до 1997 г. преди да стане за кратко външен министър от ноември 1996 до февруари 1997 г. През 1996 г. тя бе кандидат за вицепрезидент на България. Между 2001 и 2005 г. Бокова бе депутат и зам.-председател на външната комисия, напомня още "Монд".

Вестникът цитира отново Франсоа Фризон-Рош, според когото нейната победа срещу Фарук Носни е възнаграждение за проявената интелигентност и гъвкавост.

"От шест месеца Бокова придружава президента Георги Първанов в неговите задгранични посещения. Той я представя на всичките си събеседници. Бокова направи и една активна кампания във франкофонските африкански държави", казва експертът. "Във Франция, където тя добре защитаваше българските интереси, Бокова бе хвалена както от десни, така и от леви политици", допълва той, цитиран от "Монд".