"Монолози от джипката", защото ГЕРБ започнаха да си говорят сами

"Може би ще ви е по-лесно да си говорите сама ... Без журналистически въпроси". С тези думи, иронично или не, журналистът Виктор Николаев се обърна към председателя на групата на ГЕРБ в парламента Даниела Дариткова. 

До репликата се стигна, след като Дариткова поиска да не бъде прекъсвана. "Аз бях достатъчно търпелива, за да ви изчакам....", поясни тя. "Прекъсването" всъщност беше въпрос – защо управляващите не искат да има онлайн наблюдение на броенето на бюлетините на предстоящия вот.

И вероятно в това нейно изказване нямаше да има проблем, ако говореше с политически опонент, а не с журналист и то в страната, която е на 111-о място по свобода на словото.

За жалост обаче няма нищо неочаквано в реакцията на Дариткова. Откакто е на власт, ГЕРБ бавно, но сигурно изолира журналистите и техните въпроси. През последната година ситуацията стигна до своята критична точка, а управляващите успяха да си осигурят пълен "комфорт"- не без мълчаливото съгласие на част от журналистите.

Най-яркият пример е премиерът Бойко Борисов. Той рядко се явява дори в парламента, но от няколко месеца не стъпва там, като същевременно замени пресконференциите с онлайн излъчвания в социалните мрежи от джипката си, от хеликоптер или от крайпътни пънчета. Негови събеседници са министри, кметове или дори водещи лекари, на които показва как бучи маркировката. "Оператор" и "продуцент" пък е бившата шефка на правителствената пресслужба Севдeлина Арнаудова. В тази идилична за управляващите и гротескна за публиката среда се коментират всички важни за страната теми. Без въпроси, без критичност.

Неусетно всички основни медии са принудени да публикуват "монолизи" от джипката, защото тя се превърна в безопасния бункер, от който премиерът съобщава управленските си намерения, решения и виждания.

През последните месеци българите свикнаха да виждат премиера в полугръб и с ръка на волана. сн: скрийншот

Дори когато Борисов "благоволи" да се появи пред медиите, сценката се разиграва като монолог на Камен Донев, но в далеч по-бездарна версия (самият премиер преди време обяви, че винаги си е мислел, че може да се превъплъти в нещо като Донев).

Но Борисов може да бъде сравняван по абсурдност само със самия себе си. Миналата седмица той прекъсна първата за 2021 г. пресконференция за развитието на Covid-епидемията в България. Връхлетя само, за да съобщи, че няма нищо общо с Делян Пеевски. След като направи това, стана и си тръгна, неглижирайки настояването на журналист да остане за въпроси.

Отношението му към журналистите като към "третото колче вляво" не е нещо ново. В началото на 2020 година, когато все още не бягаше от пряк контакт с медиите, Борисов се сопна на журналистките: "... Вие като някакви мисирки тичате след мен да ме питате".

И не, това не е изолиран случай. Още през 2015 година Борисов сравни журналистите с пуйки.

В обкръжението на премиера това се приема за нормално. "Нашият премиер си има собствена специфика на говорене", поясни социалният министър Деница Сачева пред Дойче веле, коментирайки може ли журналистите да бъдат наричани "мисирки".

Тази "специфика на говорене" обаче придоби измерения на целенасочена политика по неглижиране на журналистите и изолирането им. От премиера се "заразиха" и депутатите. Парламентът сложи край на 30-годишна традиция и изолира политическите репортери от депутатите. Сега те са натикани в отделен коридор и само от благоволението на народните избраници зависи дали и кога ще идат при медиите и да отговарят на въпроси.

Председателят на парламента Цвета Караянчева не вижда проблем. Тя отказа да свали изолацията дори след две журналистически подписки, след позиция на омбудсмана и международна реакция. Вместо това даде достъп на репортерите до дивани.

Всичко това показва как ГЕРБ си представя стабилното управление - без въпроси, без журналисти, без отчетност, без контрол.

Джипките в България са символ на мутрите през 1990-те. След като медиите вече са отстранени, няма пречка Борисов да се покаже пред избирателите такъв, какъвто е. Шофьор на черна джипка без посредници, който си наглежда територията.