Моралът не е стратегия в отношенията със Северна Корея

Президентът Буш е прав за едно нещо - севернокорейският лидер Ким Чен Ир е зъл човек, който стои начело на един от най-варварските режими в света и който потиска народа си и го принуждава да гладува. В дипломатическата активност около сегашната криза не трябва да забравяме този основен факт. Проблемът обаче е в това, че във външната политика се нуждаем не само от морална, но и от стратегическа яснота.

Нека започнем от най-важното. Каква е целта на политиката ни по отношение на Северна Корея - ядрено разоръжаване или смяна на режима. Президентът Буш неколкократно е намеквал, че е смяна на режима. Наскоро той каза, че има хора, които се притесняват от последиците от евентуално падане на режима, но той не е от тях. "Или вярваш в свободата, или не", подчерта президентът.

Няма обаче начин да постигнем тази цел. Военна атака срещу Северна Корея е невъзможна, не само защото тя може би притежава ядрени оръжия, но и защото ще изравни със земята голяма част от Южна Корея. Сеул е само на 55-60 километра от севернокорейската граница. Възможностите ни са ограничени не от ядрените оръжия, а от географията. Без средства да я извършим, смяната на режима не може да е цел на политиката, а само пожелание.

Кризата не е свързана с това, че Ким Чен Ир изведнъж е станал по-лош, а с възможността до месеци Северна Корея да се превърне във фабрика за плутоний. Това ще преобърне стратегическото равновесие в Източна Азия. Япония може да се принуди също да стане ядрена сила и да влезе в ядрена надпревара с Китай. А всичко това е много неприятно. Затова основната ни краткосрочна цел трябва да е разоръжаването.

Професорът от Харвард Аштън Картър, един от съветниците по сигурността на президента Клинтън, представя нещата съвсем категорично: "Ние казахме на севернокорейците, че не искаме да сваляме режима, но няма да толерираме ядрените им изследвания. Администрацията на Буш прави обратното. От две години тя повтаря, че ще смени режима, а сега, когато те подновяват ядрените разработки, твърди, че няма криза. От гледна точка на американските интереси това е връщане назад."

С какви средства разполагаме, за да накараме Северна Корея да се разоръжи? Администрацията на Буш иска това да стане със сила, а съюзниците - с убеждение. Това отчасти отразява различните виждания за заплахата. За САЩ най-важна е опасността от разпространение на ядрено оръжие. За китайците и южнокорейците - хаосът. Те се страхуват, че ако се използва твърде много натиск, Северна Корея няма да издържи и ще започне война, а те ще изправят срещу кръвопролития, нестабилност, бежанци и огромни разходи.

Малкото възможни средства вече се използват от нашите съюзници. Китай доставя храна в Северна Корея. Южна Корея търгува. Но на практика няма много начини за въздействие. Северна Корея е един от най-изолираните режими в света. Хората там са принудени да ядат трева. Едва ли икономическите санкции ще променят нещо.

Затова администрацията на Клинтън се договори, че ще доставя гориво на Пхенян в замяна на замразяване на производството на плутоний. Републиканските хардлайнери се възпротивиха на това "умиротворяване" и в продължение на две години станахме свидетели на евтина реторика. В резултат на това удряне в гърдите нещата станаха сложни. Скоро администрацията ще се принуди да се върне към политиката на Клинтън, която първоначално осъди.

Ако администрацията преговаря добре със Северна Корея, използвайки и сплашване, и убеждение, може значително да подобри условията на споразумението, договорено от Клинтън. Не трябва да замразяваме, а да сложим окончателен край на севернокорейската ядрена програма.

В края на краищата този абсурден режим ще падне и всички ще си спомнят, че президентът Буш го е включил в "оста на злото". Но дотогава имаме нужда от качествена политика.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как си обяснявате акцията на прокуратурата с обиски и арести в президентството?