Морси и "Мюсюлманските братя" тласкат Египет все по-дълбоко в блатото

Мохамед Морси в съда

Процесът на сваления египетски президент Мохамед Морси, който вчера се откри и бе отложен, е фундаментално политически въпрос, какъвто бе и процесът на неговия свален с революция предшественик Хосни Мубарак.

Най-голямото престъпление на Мубарак беше, че е управлявал полицейска държава в продължение на 30 години. Той обаче не беше съден за това. Най-голямото престъпление на Морси пък бе, че предаде демократичните ценности, които го издигнаха на власт, но в обвиненията срещу него не се споменава нищо такова. Съгласно египетския Наказателен кодекс подобни деяния не са забранени.

И точно както законите на Мубарак го отърваха, същите нереформирани закони може да бъдат използвани за осъждане на Морси. Само нова нормативна рамка можеше да положи основите за честен и прозрачен съдебен процес. Поради егоистични причини обаче нито военните, които поеха властта след Мубарак през 2011 г., нито "Мюсюлманските братя" на Морси, когато бяха на власт, предприеха подобни действия. Вместо това лидерите на Египет, независимо от идеологическата им окраска, упорстваха в отказа си да се учат от други страни или от собствените си грешки.

Египет е затънал в тресавище. Вината за това лежи плътно на плещите на старата му политическа класа (както ислямистите, така и секуларистите), които следваха собствените си тесни интереси за сметка на всички други хора. Всичко или нищо.

Краткото и предизвикателно явяване на Морси в съда (твърди се, че казал на съдията: "Аз съм законният президент" и отказал да носи бяла затворническа униформа) потвърди това, от което мнозина се опасяваха. "Мюсюлманските братя" са решени да продължат борбата. Сблъсъците между техни привърженици и полицията в Кайро и Александрия може да ескалират в кръвопролития. Въпреки съветите на някои от най-добрите им приятели лидерите на "Мюсюлманските братя" отказват да проумеят, че всяка демонстрация, блокиран път или осуетено пътуване с метрото в Кайро само увеличава редиците на враговете и критиците им.

За народ, който е изтърпял всякакви деспоти векове наред, процесите на двама свалени президенти са същински земетресения, които неизбежно водят до нестабилност и несигурност. Може ли външният свят да помогне с нещо?

На политическия фронт каквото и да било посредничество от ЕС или някой друг само би влошило нещата. То би съживило надеждите на "Мюсюлманските братя", че всекидневните им нарушения на обществения живот дават плодове и че някой им идва на помощ, а случаят определено не е такъв. Широко разпространеното в Египет схващане, че ЕС оказва натиск на преходното правителство от името на "Мюсюлманските братя" разгневява обществеността и подсилва убеждението на националистите, че те са изменническа организация, която иска външна намеса във вътрешните дела на Египет.

Търговията и живналият туризъм обаче могат да вдъхнат надежда там, където политиката изглежда сее отчаяние. Външният свят може да предложи помощ за реформиране на неработещата държавна система на Египет. Иначе е по-добре да се оставят египтяните сами да изгладят политическите си различия.

Излекуването на политическите рани на Египет няма да е лесно, защото разделенията са многопластови и вече не се свеждат до простата двоичност "ислямисти срещу секуларисти". Има трета група, която иска да работи извън тази поляризация и четвърта, която възприема военните като спасители. Прибавете към това привържениците на стария режим на Мубарак - влиятелни хора, които са решени да съхранят държавата, която толкова добре им е служила.

Може би вече не е реалистично да се очаква съществена промяна на съдебната система или полицията - отколешни искания на революцията. Хвърлянето на Морси и Мубарак зад решетките няма да сложи край на политическите вълнения в Египет. Преходното правителство всъщност отговори на тези искания като създаде поста преходен правосъден министър, но този човек, чието име не говори нищо на почти никого в Египет, досега не е направил на практика нищо.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят