Морският пространствен план ще струва над 5.2 млн. лв. на бюджета

МРРБ трябва да разработи документа до 2021 г.

Морският пространствен план ще струва над 5.2 млн. лв. на бюджета

Изработването на морски устройствен план ще струва над 5.2 млн. лв. на бюджета. Отделно ще се отпускат средства от оперативна програма "Региони в растеж" за заплатите на петимата експерти, които ще работят по него. Това става ясно от промени в Устройствения правилник на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които са публикувани за обществено обсъждане.

Дейността по изработването на морския пространствен план беше възложена на МРРБ с промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Изготвянето на документа е свързано с изпълнението на европейска директива.

Тъй като това е нова дейност за МРРБ, се създава специално ново звено, което ще отговаря за морското пространствено планиране. Предвижда се в него да бъдат назначени петима експерти. Тяхната основна задача е да изработят морския пространствен план и той да бъде приет до 31 март 2021 г.

Финансиране

Предвижда се част от заплащането на петимата служители и дейностите по разработването на плана да бъдат поети от техническата помощ на оперативна програма "Региони в растеж".

Останалата част от финансирането ще е от бюджета на МРРБ. За тази година нужните средства са 400 330 лв. считано от 1 август 2018 г. За следващите две години – 2019 и 2020 г., трябват по 2 319 300 лв., а след това ще са нужни по 222 800 лв. годишно.

Съдържание на плана

Националният морски пространствен план обхваща вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

След зоната на вътрешните води (водите на заливите), следва тази на 12-те морски мили или на териториалното море. Прилежащата зона следва на още 12 морски мили, а отвъд нея е континенталният шелф до установените граници на шелфа на други държави. На 200 морски мили се простира изключителната икономическа зона. Тези зони са установени от международното морско право.

Съдържанието на бъдещия план трябва да определи системата за движение в морските пространства на България, зоните и полигоните за военни учения, за проучване, разработване и използване на природни ресурси, за риболов, за отглеждане на аквакултури, за туризъм и за научноизследователска дейност.

В плана трябва да бъдат посочени и защитените зони и територии от Националната екологична мрежа, както и защитените зони за опазване на културното наследство и обектите на подводното културно наследство.

В документа трябва да бъдат указани и трасетата на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура, както и инсталациите и съоръженията, свързани с корабоплаването и с използването на минералните и енергийните ресурси.

Етапи на работа

Предвижда се изработването на морския устройствен план да стане на четири етапа.

По време на първия етап ще бъдат направени анализи и оценка на състоянието, за да се откроят проблеми и възможности. На втория етап ще се очертаят прогнозите и пространствените сценарии за бъдещо използване.

На третия етап ще се формулира визията, придружена от пространствения модел.

При последния етап ще се формулират стратегическите цели, приоритети и мерки, както и програмата за реализация на плана.

За изработването на плана ще е необходим мултидисциплинарен колектив от експерти – биолози, еколози, географи, икономисти, инженери, урбанисти, геодезисти, археолози.

Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?