Мощите на цар Калоян бяха положени в двора на храма “Св. 40 мъченици”

Мощите на цар Калоян бяха положени в двора на храма “Св. 40 мъченици”

Саркофагът с тленните останки на цар Калоян беше положен в двора на храма “Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Церемонията бе изпълнена с държавни почести, в присъствието на почетната гвардейска рота, с военен и църковен церемониал. В памет на средновековния български владетел, който е бил и главнокомандващ на Българската армия, прозвучаха топовни изстрели.

Ритуалът, извършен в четвъртък, започна с изнасяне на саркофага от Регионалния исторически музей. Той бе носен от гвардейци и увит в националния трибагреник, поставен върху лафет, теглен от бронетранспортьор на въоръжените сили под звуците на барабани.

В началото на шествието гвардеец носеше графичен портрет на образа на цар Калоян, нарисуван от великотърновския художник Цани Василев, по пластичната възстановка на лика на владетеля от проф. Йордан Йорданов.

“Няма да е далече времето, когато Велико Търново ще събере в един пантеон мощите на българските владетели. Ние им дължим това. Полагането на мощите на цар Калоян е първата стъпка”, заяви в словото си президентът Георги Първанов.

Той припомни, че цар Калоян, който е водил българската войска в едни от най-славните битки, е загинал през 1207 г. пред крепостта Солун в навечерието на нова голяма победа, покосен за съжаление, от български заговор. Историческият урок, каза държавният глава е, че когато сме били разединени, винаги сме губели, а когато сме обединени, победата не закъснява.

По думите на Първанов, българският владетел е разбрал още в 13 век, че България печели не от едностранното обвързване, а от активно участие в диалога между Изтока и Запада. Той допълни, че по времето на Калоян България става велика сила след повече от 180 години византийско владичество. Това е период на величие и на българското православие, когато средновековно Търново събира в храмовете и манастирите мощите на някои от най-големите български светци, заяви в словото си президентът.

Заупокойна литургия в памет на цар Калоян отслужи Великотърновският митрополит Григорий, след което саркофагът с мощите на владетеля бе положен за вечни времена в мраморна гробница в северната галерия на църквата, където през 1972г. археологът Въло Вълев откри Калояновото погребение.

Научни и просветни дейци, общественици, народни представители бяха в началото на шествието, което премина през централните улици на Велико Търново към крепостта "Царевец" и стигна до църквата "Свети 40 мъченици".

Стотици граждани и гости на града присъстваха на церемонията и бяха изпълнили улиците около храма с национални знамена.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?