Москов и Здравната каса с по-оптимистична прогноза за дефицита

Актуализирана и значително по-оптимистична прогноза за очаквания дефицит в бюджета на здравната каса представиха в четвъртък от управата на институцията и здравният министър Петър Москов пред депутатите от парламентарната здравна комисия. Прогнозата за тримесечието бе, че в края на годината се очертава дефицит от 200 млн. лева заради преразхода за болнична помощ и лекарства.

В четвъртък обаче министърът и касата обявиха, че разходите за болнична помощ са овладени и данните за шестмесечието сочат, че е усвоен 52% от бюджета по това перо, т.е. преразходът е минимален. Москов коментира, че тенденцията е обърната, тъй като през първите три месеца на година болничните са харчели с миналогодишните темпове, но след като е влязла в сила рестриктивната методика, по която им се плаща, разходите им са се свили с 10%. Сега месечният разход за болниците бил 119-117 млн. лева на месец и трябвало само да се задържи, за да няма дефицит по това перо в края на годината или той да е минимален.

Истинският проблем е с разходите за лекарства, за които към шестмесечието ще бъде изразходван 63% от бюджета за годината.

Зам.-финансовият министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК Кирил Ананиев съобщи, че по данни към 31 май се очертава в края на годината дефицитът за лекарства за домашно лечение да достигне 105 млн. лева, а за онкомедикаменти в болниците – 53 млн. лева. Средномесечният разход, който сега има касата за лекарства за домашно лечение, е 54 млн. лева, а до края на годината би трябвало да дава по 39 млн. лева, за да се вмести в бюджета. При лекарствата за онколечение в болниците средномесечният разход е 19 млн. лева, а до края на годината на касата ѝ остават по 12 млн. лева месечно.

Ананиев посочи, че увеличаващите се разходи на касата за болнична помощ се дължат на новите болници и дейности, които финансира, а при лекарствата – на постоянно включваните нови медикаменти в позитивната листа и липсата на контрол по изписването. Той припомни, че касата е предложила мерки за ограничаване на разходите като изнасяне на клинични пътеки от болничната в извънболничната помощ и корекция на цени, но до консенсус не се е стигнало и в понеделник надзорът на касата ще продължи обсъжданията по бюджета.

От изнесените данни стана ясно, че дори болниците да не формират дефицит в края на годината при лекарствата се очертава дефицит над 150 млн. лева, който обаче според Москов може да бъде редуциран наполовина с мерките, които бяха приети в Закона за здравното осигуряване, свързани с отстъпки от страна на фармацевтичните фирми.

Междувременно депутатите от здравната комисия започнаха обсъжданията на първо четене по другия ключов законопроект на Москов – за лечебните заведения. Той предвижда въвеждането на задължителна здравна карта, на базата на която НЗОК да отсява с кои болници да работи в градовете с прекалено много лечебни заведения. Предвижда се и сливане и обединение на болници в консорциуми, което е и едно от спорните предложения, към които от ГЕРБ имаха забележки.

Друг момент в закона е възможността за приватизация на държавни болници, които досега попадаха в забранителния списък, като целта е занапред инвеститорските намерения да бъдат насочени към вече съществуващите болници, а не към разкриването на нови.