Москва и Атина готвят обща позиция за “Бургас-Александруполис“

До края на годината Русия и Гърция ще изработят обща позиция по проекта за строежа на петролопровода “Бургас-Александруполис“, заяви в понеделник пред журналисти руският министър на енергетиката Сергей Шматко, цитиран от РИА Новости..

“Договорихме се за създаването на работна група, която на първото заседание ще обсъди съвместната позиция по проекта “Бургас-Александруполис“, каза той, отбелязвайки, че Русия се отнася с уважение към позиция на правителството на България, което желае да оцени възможно най-точно екологичния риск от бъдещото съоръжението.

Трансбалканският нефтопровод с мощност 35 млн. т годишно с възможно разширение до 50 млн. т трябва да свърже пристанище Бургас на Черно море с гръцкия порт Александруполис на Егейско море. Проектът, който се конкурира с плановете за строеж на тръбопровода “Самсун-Джейхан“, трябва да разтовари черноморските проливи Босфор и Дарданели.

Русия, България и Гърция още през 2007 г. подписаха междуправителствено споразумение за строежа на почти 300-километровия нефтопровод. За реализацията на проекта през февруари 2008 г. бе създадане проектната компания “Трансболкан Пайплайн“, в която Русия държи чрез консорциум от три фирми 51 на сто, а останалите се делят поравно между България и Гърция.

Съдбата на проекта се усложни след идването на кабинета на Бойко Борисов на власт в България, отбелязва руското издание. Все пак в края на юли тази година бе постигнат някакъв прогрес, след като българското правителство се съгласи да плати вноската си от 6.5 млн. евро за експлоатационни разходи на проектната компания по реализацията на проекта. Участието на София обаче все още е под въпрос.

В края на септември и в началото на октомври “Трансболкан Пайплайн“ внесе оценката за въздействие върху околната среда на проекта съответно в гръцкото и в българското министерства по околната среда. До месец след това трябва да стане ясно становището на българското ековедомство.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?