В стремежа да изпревари и торпилира Третия енергопакет с "Южен поток"

Москва иска да направи България съучастник в заговора срещу ЕС

Москва иска да направи България съучастник в заговора срещу ЕС

На 30 декември 2011, предаван на живо по телевизията, руският премиер Владимир Путин нареди на "Газпром" строителството на газопровода "Южен поток" да започне в края на 2012 година, вместо през 2013, както беше планирано.

Москва предвижда първият етап на "Южен поток" да е готов през 2015 г., когато по тръбата ще потече и първият газ.

Дата на приключване обаче е от по-малко значение, по-важна е датата, на която започва строителството. Путин нареди тя да бъде променена от 2013 на 2012 година. Онова, което се премълчава като намерение е, е да се изпревари датата март 2013 г., когато влиза в сила Третият енергиен пакет на Европейския съюз.

Русия ще настоява, че датата, на която "Южен поток" е стъпил на територията на ЕС (дори да е само в България), е по-ранна от влизането в сила на европейското законодателство и поради тази причина остава извън неговата юрисдикция. Москва иска да превърне България съучастник в "капана", който залага срещу ЕС.

Путин и председателят на "Газпром" Алексей Милер представиха и новия маршрут на газопровода, в който отпада отклонението от България към Гърция за южна Италия. Въпреки това капацитетът на съоръжението остава непромнен – 63 млрд. куб.м. годишно.

Без да се разклонява на две в България, единствената тръба ще продължи към Сърбия, Унгария, Словения и северна Италия. Разклонения от главния тръбопровод се планира да стигнат до сръбската част на Босна, Хърватия и Австрия. Обмисля се дали да има отклонение от България към Македония, но България загуби много по-голяма транзитна възможност с орязването на ръкава към Гърция и южна Италия.

В новата конфигурация Австрия е обикновена страна вносител, без предимствата на транзитна страна и център за дистрибуция, каквато бе първоначалната идея. Тази промяна настъпи след решението на Европейската комисия да блокира опита на "Газпром" да придобие 50% от газовия хъб Central European Gas Hub (CEGH) в Баумгартнер, Австрия, към която се стреми и алтернативният газов проект "Набуко". (В ЕС смятат, че сделката би нарушила правилата на Третия енергиен пакет на ЕС, който забранява производител да извършва и борсова търговия с газ -бел.ред.).

Така "Газпром" изгуби интерес към Австрия, след като се оказа, че няма да е съсобственик в големия газоразпределителен хъб CEGH.

От 2009 г. досега Москва никога не е идентифицирала източниците на газ (от Русия или от другаде), чрез които ще осигурява 63 млрд. куб. м газ годишно. По-рано Кремъл смяташе да взема газ за "Южен поток" от трета страна – от Туркменистан или от картел на газови производители. В момента собственото производство на Русия остава непроменено от предкризисните години. От съветските времена досега като не са разработени никакви нови находища (освен в Далечния Изток).

Според сегашни изчисления на Москва общата стойност на "Южен поток" ще е 16.5 млрд. евро. Сумата включва 10 млрд. евро за 920-километровата подводна част (с четири ленти) по дъното на Черно море. Още 6.5 млрд. евро трябва да отидат за трасето от 2 100 километра по суша (без да се смятат малките разклонения, които все още се обмислят).

Тези изключително големи инвестиционни разходи неизбежно ще се прехвърлят на консуматорите, съответно чрез по-високи цени на природния газ. На "Газпром" няма да се наложи да застане директно лице в лице срещу тези консуматори, дори проектът да се реализира частично. В този случай правителствата и националните газови компании трябва да наложат тези цени в своите собствени страни и те ще са тези, които ще се изправят срещу консуматорите.

Съгласно плана подводната част на "Южен поток" е по-къса, но по-скъпа от тази на "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море. Балтийската тръба, завършена през ноември 2011 г., е дълга 1 220 км и изграждането ѝ излезе 9 млрд. евро, вместо 6 млрд. евро, както бе декларирано при старта през 2006 г.

На базата на този опит трябва да се предвиди надхвърляне на разходите за "Южен поток", като съответно са под въпрос и 10-те млрд. евро за подводната част. Докато "Северен поток" минава през плиткото дъно на Балтийско море, "Южен поток" е предвиден да мине от дълбоко към много дълбоко дъно в турската част на Черно море, което изисква по-високи разходи за материали и строителство.

Москва предлага да се разделят разходите за изграждане на "Южен поток", подводната и сухопътната част, между многобройните акционери. "Газпром" обаче запазва контрола върху самата проектантска част, върху изграждането, върху бъдещото опериране на всяка от секциите, както и търговски контрол върху цялостния проект, на който се явява единствен доставчик на газ.

За подводната част на тръбопровода, който е с високи разходи и рискове, "Газпром" формира международен консорциум, в който държи дял от 50%. Останалите участници са италианската компания ENI, немската BASF и френската EdF.

За участъците по суша са формирани съвместни компании на "Газпром" с всяка отделна страна.

Москва обаче настройва едни срещу други бъдещите си европейски клиенти и Украйна. Путин демонстративно инструктира шефа на "Газпром" Алексей Милер да държи Украйна в транзитния бизнес като дългосрочен стратегически партньор на Русия. В същото време Милер декларира, че точният капацитет на "Южен поток" ще зависи от Украйна – тоест, от решението на Украйна да даде газопроводите си на "Газпром".

Така европейските страни в "Южен поток" може да не получат никакъв нов газ, дори и капка, и никакъв нов газопровод или хранилища на своите територии, ако "Газпром" се сдобие с транзитните газопроводи на Украйна и продължи да ги използва при приблизително същите нива на пропускателна способност като сега.

"Южен поток" не бива да се разглежда като проект за доставка на газ. Неговата главна цел е да спре и да преобърне приложението на Третия енергиен пакет на ЕС, който цели да наложи антимонополни правила, изискващи разделяне на производството и продажбата на газ от неговото транспортиране и съхранение. Това означава вертикално интегриран монополист като "Газпром" да не може да притежава контролен дял в газопроводите и хранилищата на газ, намиращи се на територията на ЕС.

"Южен поток" се сблъсква челно с европейското законодателство. Чрез този проект "Газпром" би придобил съсобственост върху газопроводи в редица страни членки на ЕС, където в момента не притежава подобни активи. Това би анулирало Третия енергиен пакет на ЕС.

Един легален прецедент би дал възможност на "Газпром" да съхрани вертикално интегрираните си активи в други европейски страни, включително в Германия и балтийските държави. Кремъл ще се позовава на "Южен поток", посочвайки, че страните членки на ЕС могат да погазват европейското законодателство на своите територии в партньорство с "Газпром".

Още по темата
Още от Анализи и Коментари