Москва, Москва, ти пак...ли бе?

Генералът-кмет започна чевръсто да оправя бакиите на София. Набра скорост. Всички се възхитиха. И аз се възхитих. Дори смирено написах една хвалба за него. Затаихме дъх. Станахме на крака. На първия остър завой обаче колата на кмета поднесе, излетя от пътя и се стовари в Москва.

Човекът е кмет отскоро. Редно е да му се дадат стотина дни преди да бъде превъзнасян или освиркван. А и проблемите на София, завещани от едноименния и кмет са много подобни на пожар, който не търпи отлагане. Въпросът е обаче дали генералът е тръгнал в правилната посока?

Москва е знаменит град – космополитен, сложен, натоварен с история, огромен. В последните десетина години преживя невиждано развитие. За такова развитие София може само да си мечтае. Тези мечти отведоха предишния кмет в Москва и го хвърлиха в прегръдките на тамошния кмет Лужков. Новият кмет също хвръкна натам. Към същия Лужков, който отказа преди време посещение във Великобритания, защото Кралицата любезно отклони желанието му да го приеме лично. На Лужков също му се иска да е президент. Той се преживява като нещо средно между президент, бог, император, партиен секретар и Кръстник. Или всичко това накуп. И не съвсем без основание.

Не е лошо да си избираш модел за следване. Един проблем с Москва обаче е, че никой не знае как се финансира грандиозното ѝ развитие. От данъците на московчани? От федералния бюджет? Или от благотворителността на преуспели патриоти, които отделят от големия си залък, за да построят поредната църква? Нито едно от тези пера не се връзва с онова, което става в града на Иван Грозни.

Никой не е наясно как точно целият център на града се реставрира и как една страна, в която хората гладуват, страдат от туберкулоза, продължителността на живота сред мъжете е 59 години, алкохолизмът и наркоманията съсипват населението, медицинското обслужване е в пълен колапс, нарастването на заразата от СПИН е сред най-високите в света, може да си позволи подобни луксове.

Едно предположение е, че тези инициативи се финансират с размени на имоти или права за ползване на градски територии срещу добри дела за града плюс още нещо. Някои ще кажат – ами какво лошо, нека краде човекът, стига да прави нещо и за града. Софиянски правеше само едното и ето докъде стигна София.

Дали това е пътят? Дали идеята да привлечеш фирми, да им осигуряваш предимства, а те да вършат добри дела е разумният, или да използвам най-досадното клише - европейският начин - за облагородяването на града? Дали трябва някой да се гордее с това, че ще даде някакви имоти на Лукойл, а пък Лукойл ще построи къщи за бедните с по една бензинова колонка отпред? Дали в една европейска столица това да се грижиш за жителите ѝ чрез далавери е пътят към благоденствие за гражданите? Дали е добро дело да изнудиш някоя фирма да даде пари срещу твоето предразположение и след това дадеш тези пари за благото на народа така, както ти намериш за добре?

Общинските терени си имат цена. И къщите за хората си имат цена. Ако трябва да вършиш някаква сделка с тия имоти, редно е да се допиташ до данъкоплатците и ако те искат, да извършиш тези сделки на най-изгодна цена. Това ще рече информиран дебат и напълно прозрачни конкурси.

Разбира се, има и московски начин. По правилата на московския капитализъм. В Москва всичко си има цена. Пресечеш на червено – 50 рубли, влезеш в еднопосочна улица – 100 рубли, пиян зад волана – 500 рубли. На място, в джоба на полицая. И продължаваш. Всичко се продава – самостоятелни кюшета за проститутки, бъбреци, длъжности, мокри поръчки. Не ти харесва някой –плащаш и толкова. Дали става дума за любовника на жена ти, за прекалено любопитния журналист, за Емил Кюлев или за някой конкурент-бакалин – все ще намериш подизпълнител. И не струва много. Всяка статия си има цена. Както ми каза веднъж един тамошен висш държавен чиновник – разликата между московската и провинциалната независима преса е, че на провинциалните вестници им нареждат какво да пишат, а на московските им плащат за всяко нещо, което пишат. Лужковият метод е съответно управление на корупцията, не противопоставяне на нея. Това ли очакват софиянци от един кмет, който дойде с обещанието, че е различен от другите? Да управлява корумпираните практики по-разумно от предшественика си?

Ако кметът наистина се е загрижил за жилищата на изпадналите, да се запознае с политиката на достъпни жилища в Ирландия например. Или в Англия. Или Уелс. Да иде в Париж и там да се научи как се прокарва такава политика, а също и как не се прокарва.

Едно нещо, което ще научи там е, че социална жилищна политика не се прави от супермени и кралимарковци. Ако иска да е герой, да се сбори с Пламен Орешарски или Сергей Станишев, а не да се умилква в краката на кмета на Москва и да му обещава теменужки пред паметника на Съветската армия.

[email protected]