Москва отрича да спира "Бургас-Александруполис"

Русия не излиза от проекта за строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис", а само ще минимализира разходите по него. Това заяви официалният представител на "Транснефт" Игор Демин пред РИА Новости в сряда.

По-рано през деня "Ведомости" съобщи, че се очаква на заседание на надзорния съвет и на акционерите на проектната компания "Трансболкан Пайплайн" руските участници в проекта - компаниите "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт", да обявят прекратяване на неговото финансиране, след като България, а след това и Гърция са спрели да внасят дължимите суми за работата по реализацията на тръбата.

"Не смятаме да разпускаме проектната компания, ще се занимаваме с намаляването на разходите ѝ", обяви Демин. Той потвърди, че България продължава да не плаща вноските си, последвана от Гърция и в момента цялото финансиране на проекта се извършва от руска страна.

По данни на "Транснефт", която е водещата в руския консорциум, държащ 51 на сто от проекта, дългът на България към "Трансболкан пайплайн" е 7.3 млн. евро, а на Гърция – 1.269 млн. евро.

След като преди две години София спря да плаща вноските си по проекта, останалите участници поеха нейните финансови задължения, които след това българският участник – "Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ", трябва да върне с около 10 процента лихва. Финансовият министър Симеон Дянков, който пряко отговаря за проекта от българска страна обаче твърди, че няма никаква лихва. .

Демин съобщи, че във връзка със задълженията на акционерите било предложено минимализиране на разходите на проектната компания чрез съкращаване на щата ѝ, намаляване на възнагражденията на служителите, максимално свиване на административните, организационните и други разходи, включително за наеми на офиси.

Така че въобще не става въпрос за излизане на Русия или ликвидация на "Бургас-Александруполис", заяви представителят на "Транснефт".

Миналата седмица вицепрезидентът на тази компания Михаил Барков заяви, че в Рим "ще бъде обсъждана ситуацията с позицията на българската страна, финансовото състояние на компанията, която разработва проекта, и възможностите за по-нататъшното ѝ съществуване при така създадените финансови условия".

Преди това също неведнъж самите руснаци са коментирали, че е възможно да се откажат от "Бургас-Александруполис", чиято сага с реализацията продължава над 15 години.

Откакто през миналата година Москва официално се включи в реализацията на турско-италианския проект за петролопровода "Самсун-Джейхан", на тази тръба се гледа като на алтернатива на "Бургас-Александруполис". Тя обаче е по-скъпият вариант и е доста по-назад в техническата си реализация.

Преносът на суровината по "Бургас-Александруполис" си струвал по около 7 долара за тон, което е доста по-скъпо от цената от 4 долара за тон при транспорта с танкер през турските проливи Босфор и Дарданели, които проектът се планира да заобикаля. Тарифите за "Самсун-Джейхан" все още не са изчислявани.

И "Бургас-Александруполис", и "Самсун-Джейхан" са планирани като продължаваща инфраструктура на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), чиито акционери най-сетне през декември се разбраха да увеличат капацитета му от сегашните 35 млн. т годишно до 67 млн. т.

Преговорите по "Бургас-Александруполис" започнаха още през 1994 г. Споразумение за строителството на петролопровода бе подписано от Русия, Гърция и България на 15 март 2007 година в Атина, а международната компания за реализирането му се сформира през 2008 г. в Холандия

Проектът предвижда заобикаляне на турските проливи Босфор и Дарданели, доставяйки руски петрол с танкери до пристанище Бургас, откъдето да се прикачва на тръба с дължина 285 км през българска и гръцка територия, стигайки до пристанище Александруполис на Средиземно море. Първоначалният капацитет на тръбата е планиран за 35 млн. т суров нефт годишно с възможност за увеличаване на мощността до 50 млн. т. Общата стойност на проекта се оценява на около 1.5 млрд. евро, от които 1 млрд. евро е цената на тръбата през българска територия.

Руско-българо-гръцката тръба трябваше да заработи през 2011 г., но строежът ѝ така и не започна заради изразените от новото българско правителство, дошло на власт през 2009 г., съмнения относно екологичната безопасност на проекта.

Министерството на околната среда и водите в София два пъти връща за преработка екологичната оценка на нефтопровода, докато Атина одобри екодоклада. Крайният срок за последния опит за одобряване на проекта от страна на българските власти е в края на февруари, но ако събранието на акционерите реши да спре проекта, до това няма да се стигне.