Москва падна в българския капан

Москва падна в българския капан

Все по-силно звучащите в последно време заплахи на български чиновници зе преразглеждане или въобще за замразяване на осъществяваните съвместно с Русия крупни енергийни проекти – строителството на газопровода "Южен поток", нефтопровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене" – могат да се превърнат в многомилиардни загуби за Москва. Нещо повече, ако заплахите бъдат изпълнени, те сериозно ще нарушат стратегическите планове на Русия за понижаване на транзитната зависимост от Украйна и Беларус при износа на въглеводороди и за директно излизане на европейския енергиен пазар.

Вчера (в сряда, бел. ред.) представител на "Атомстройекспорт" (АСЕ) отказа да отговори на въпрос на "Независимая газета" какви санкции могат да бъдат приложени спрямо България, в случай, че тази страна замрази или въобще се откаже от строителството на АЕЦ в Белене. По думите му, компанията не разкрива детайли от подписаните от нея по-рано договори. Засега от коментар по повод възможния официален отказ на София от реализацията на стратегически не само за Русия и България, но и за цяла Европа, енергийни проекти се въздържат и руските чиновници.

Междувременно своето безпокойство за плановете на българската страна за преразглеждане на проектите изрази Гърция. Във вторник вечер гръцкият министър на развитието Костас Хадзидакис заяви, че разчита на успешната реализация на "Бургас-Александруполис" и на това, че избраното в България ново правителство ще спазва съвместните договорености между Русия, Гърция и България. "Смятаме, че подписаното споразумение, както задълженията на страните по него, са в сила", заяви министърът при обсъждането в гръцкия парламент на внесения законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект.

Реакцията на Атина дойде след серия изявления на български чиновници за необходимостта от преразглеждане на стратегическите енергийни проекти. "България няма пари за строителство на такива крупни проекти като АЕЦ "Белене"", заяви в публикувано в понеделник във "Файненшал таймс" интервю новият финансов министър на страната Симеон Дянков. Затова по думите му България може да замрази този проект. При това, каза той, новото правителство може да се откаже и от участие в строителството на "Бургас-Александруполис". "По време на криза се правят неща, които в друга ситуация не бихме направили, ние нямаме финансови ресурси за завършване на тези проекти", каза Дянков пред вестника.

По-рано за новите планове на София се изказаха и министърат на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и самият Бойко Борисов, преди да бъде избран за премиер. По думите на Трайков неговото ведомство ще преразгледа всички големи проекти в енергетиката, по-специално АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Той направи уговорката, че още не е успял да се запознае с условията по договора за  "Белене" и с текстовете, засягащи неустойките при прекратяване на контракта.

На свой ред Бойко Борисов още преди две седмици, веднага след победата на неговата партия на парламентарните избори, призова за спиране на преговорите по големите енергийни проекти, в това число по "Белене" и "Южен поток". На тези настроения очевидно не са подействали даже обещанията на руските власти, които обявиха готовността си да предоставят на България за проекта "Белене" държавен кредит от 3.8 милиарда евро при условие, че той бъде гарантиран от българското правителство.

Руски експерти смятат, че, за да не допусне важни за нея проекти да бъдат парализирани, на Москва ще ѝ се наложи да отиде на сериозни отстъпки и допълнителни разходи, размерът на които засега не е докрай ясен и зависи от степента на упорството на София.

Михаил Крутихин от консултантската компания RusEnergy смята, че позицията на българите е много силна. "От една страна тя отговаря на линията на Европейския съюз, който се стреми да се избави от монополизма на "Газпром" и Москва, от друга – не е изключено София по такъв начин да се опитва да получи някакви преимущества на преговорите", предполага експертът. "Предишното правителство правеше отстъпки на Русия, но новите власти могат да поискат преразглеждане на неизгодните според тях положения. Не изключвам, че те в края на краищата могат и въобще да се откажат от руските проекти, най-малкото при газо- и нефтопроводите", казва Крутихин. Според него с проектите си "Газпром" се е впуснал в авантюра, която изначално е изглеждала нагла и при това не е била икономически обоснована.

"Проектът "Бургас-Александруполис" бе призван да разтовари трафика през Босфора, но днес проливите са свободни и компаниите, превозващи петрол с танкери, едва ли са заинтересовани от него. Така че в момента този проект е вече безсмислен", казва експертът. "Южен поток" трябваше да намали зависимостта от транзита през Украйна, но цената на строителството му – над 20 милиарда евро – е толкова висока, че далеч по-просто би било да се договорят с украинските власти гаранции за транзита под контрола на европейски наблюдатели, отколкото да се строи толкова скъп тръбопровод."

Експертът отбелязва също, че "Газпром" повсеместно се опитва да установи контрол по цялата верига на доставките на газ в Европа, което явно не се харесва на властите в транзитните страни и от което руският концерн рано или късно ще бъде принуден да се откаже.

По принцип, смята Крутихин, може да се построи газопровод и заобикаляйки България – през турски териториални води с излаз в Румъния. "Тогава обаче, първо, подводната част на проекта ще поскъпне най-малко два пъти – от 5 на 10 милиарда евро, и второ, не е известна позицията на Букурещ, който също би искал да засвидетелства своята лоялност към ЕС, още повече, че "Южен поток" се явява пряк конкурент на европейския проект "Набуко".

Тази гледна точка споделя и аналитикът от ИФК "Метропол" Александр Назаров, който смята, че проектите "Южен поток" и "Бургас-Александруполис" са излишни. "Има действащи тръбопроводи, чиито мощности с влизането в експлоатация на "Северен поток" и БТС-2 са предостатъчни. А "Южен поток" е толкова необоснован икономически, че всичките изявления на властите за неговото строителство са просто удивителни. Българите няма да загубят нищо, доколкото няма да похарчат нищо, тъй че аз съм напълно солидарен с тяхната позиция", казва Назаров.

В същото време директорът на отдела за Due Diligence в компанията "2К Аудит – делови консултации" Александр Щок се надява, че Москва ще успее да урегулира ситуацията. "Такива изявления станаха доста чести. Например, при смяната в ръководството на Сърбия новите власти също говореха за възможността за преразглеждане на контрактите в руските компании, но впоследствие споразуменията със сръбската страна бяха реализирани при предишните условия", казва Щок.

Според него не е изключено ситуацията с България да се реши по подобен начин, доколкото София засега официално не е обявила, че излиза от съвместните проекти с Русия. Ако това стане, България ще загуби доходите от транзита през своя територия на петрол и газ. Освен това страната ще остане без АЕЦ, която ѝ е необходима. Да се получи кредит от почти 4 милиарда евро в днешната ситуация няма да е никак лесно. А не трябва да се забравя и за работните места, които България може да получи, ако проектите се реализират, казва Щок.
Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес