Москва пита, София се снишава и "отговаря"

Само седмица след унищожителните критики на Европейската комисия за липсата на резултати в борбата с престъпността и корупцията, София обмени опит с Москва как да преодолява тези проблеми. Или поне такава беше идеята на организаторите – руската агенция РИА "Новости". Тя обаче не се осъществи, защото проведеният в четвъртък телемост между българските и руските борци срещу корупцията премина без нито едно питане от страна на първите към вторите. По стара традиция нашите представители се бяха снишили и изглеждаха "насметени" в опита си да дадат "хорошие ответы". И това обаче не се отдаде с лекота на вътрешния министър Михаил Миков и председателите на антикорупционните комисии в парламента и ВСС Бойко Великов и Цони Цонев.

Нарочно или не и тримата пропуснаха да посочат лошите практики в борбата с корупцията, от които руснаците се интересуваха. Те обаче докладваха, че в последните години политическата воля за "нормализирането" на корупцията е налице и отчетоха "крупни" успехи.

След като Москва "даде думата на София", а българската столица "благодари и приветства" руската, министър Миков посочи предаването на съд на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов, изнасял информация към разследвани бизнесмени в замяна на лаптоп и ловна пушка (тези са известните на разследващите рушвети – бел. ред.). Миков обаче пропусна да отбележи, че скандалът с "антимафиота" гръмна благодарение на опозицията.

Цони Цонев на свой ред отчете производствата за корупция срещу висши прокурори и ареста на варненската съдийка с 10 000 белязани лева. И той обаче подмина факта, че процесът срещу визираните прокурори Боян Тошев и Георги Манасиев свърши на първа инстанция с оправдателни присъди, а този срещу колегата им Ангел Дончев все още се лута из кабинетите на разследващите и не е стигнало в съдебна фаза. Иначе Цонев говори за "безкомпромисните действия на всички власти при получени сигнали за корупция".

Социалистът и председател на комисията по корупция в Народното събрание Бойко Великов се съсредоточи върху приетите от депутатите закони и разгледаните 1500 граждански сигнала.

За докладите на ЕК и ОЛАФ по време на видео-конферентната връзка не стана въпрос. За сметка на това обаче изобилстваха протоколните приказки от типа на "противодействието на корупцията е осъзнат политически приоритет на България в годините на прехода", както и че "с пълноправното членство на България в ЕС противодействието на корупцията е придобило особено значение".

Българските представители не можаха да отговорят и за количественото измерение на корупцията в страната. Но събеседниците в Москва чуха мъдрото: "Корупцията е латентно, скрито явление".

От другата страна на линията обаче дадоха точни цифри. Корупционните престъпления в Русия за една година са 14 милиона. Оборотът от тях възлиза на 480 милиарда долара, а средният подкуп е 36 хиляди долара. Ръководителят на управлението за политически изследвания на ВЦИОМ Степан Львов посочи, че около 80% от руснаците са се сблъсквали с корупционни явления. Половината от тях вярват, че корупцията може да бъде преборена, а останалите смятат, че това не може да стане, но трябва да и се противодейства.

Всички руски експерти се обединиха около тезата, че страната им не притежава много механизми за борба с корупцията. Според заместник-ръководителя на Федералната антимонополна служба Андрей Цариковский за борбата с корупцията трябва да има обществен контрол. Бе посочено, че руските журналисти се страхуват да пишат за корупция, защото не се чувстват защитени и често ги убиват. Странно, но това бе прието със смях от почти всички българи, присъстващи на телемоста, а повече от тях бяха представители на медиите.

Иначе какъв бе поводът за видео-конферентната връзка, организиран от държавната РИА "Новости", така и не стана ясно. Все пак завесата леко открехна депутатът от комисията за противодействие на корупцията в руската Дума Генадий Гудков. "Искаме да се поучим от вашите грешки и да не ги допускаме, защото двете страни са близки не само исторически, но и като манталитет", заяви той.