Москва приема ПРО, но с "бавни" ракети и без елементи в определени страни

Русия засилва натиска елементи от ПРО да не бъдат разположени в определени страни, сред които и България, като вероятно ще постави подобно условие, за да приеме плановете на НАТО да изгради щита.

Според вестник "Комерсант" Москва е готова да приеме противоракетната отбрана (ПРО) в Европа при определени изисквания - броят на ракетите в системата да не е голям, те да летят бавно, а елементите от щита да се намират на места, от които не биха могли да достигнат руски балистични ракети.  

Според изданието тази позиция на Русия ще бъде представена от министъра на отбраната Анатолий Сердюков на заседание на Съвета Русия-НАТО в сряда.

Според "Комерсант", който се позовава на заместник-военния министър Анатолий Антонов, лансираният от Русия "договор със САЩ и НАТО за ненасоченост на ЕвроПРО срещу Русия" предвижда ограничения за противоракетните системи на САЩ. За да се докаже тази "ненасоченост", трябва да бъдат изпълнени условията на Русия и след съгласуване с нея в договора да се посочат допустимият брой и типове ракети прехващачи от бъдещата европейска ПРО, скоростта им и зоните, в които ще бъдат разположени ракетите и радарите.

Според изданието шансовете западът да приеме са близки до нулата, като статията на "Комерсант" е под заглавие: " Москва прави на Запада предложения, от които е трудно да не се откажеш".

Заместник-военният министър Антонов не е посочил конкретните страни, в които Москва не приема разполагането на елементи от щита. Според военни експерти, цитирани от "Комерсант" обаче, такива елементи не трябва да има в Полша, България, Турция и Румъния. Все пак това изискване било най-категорично оп отношение на Полша. В момента изглежда темата за разполагането на ПРО в Полша не е актуална, но тя може да възникне във всеки един момент”, посочва пред изданието един от експертите.

САЩ и Румъния вече стигнаха до споразумение за разполагането на елементи от бъдещия противоракетен щит в румънската военна база Девеселу, в южната част на страната (близо до границата с България). Там ще бъдат разположени общо 24 ракети в три силоза.

Българските власти до момента са изключително предпазливи в изказванията си по темата ПРО, като официалната българска позиция е, че София иска цялата територия на страната да бъде защитена от щита, но не посочва дали иска да приеме негови елементи. България и Турция са възможните страни, в които може да бъде поставен радар от системата за ПРО.

Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен коментира в края на май, че идеята за противоракетна защита е много гъвкава и части от ПРО могат да бъдат разположение навсякъде, включително и в България, което "вече ще зависи много от това, как се развиват събитията нататък".

"България е отворена към всякакви варианти за участие в щита", коментира от своя страна военният министър Аню Ангелов.

Според "Комерсант“ Москва е подготвила срещата в Брюксел "твърде старателно", като тези дни е изпратила делегация за предварителни преговори. Неин член обаче признал пред вестника, че нямало "напредък", нито "пробиви".

"От руска страна обаче ситуацията се промени много силно. Докато преди казвахме за ПРО: не, не и отново не, днес казваме: да, но при определени условия", посочи Анатолий Антонов.

Президентът Дмитрий Медведев е дал на руския посланик в НАТО Дмитрий Рогозин специални пълномощия да преговаря с алианса за ПРО като специален представител на държавния глава. Рогозин получил картбланш за преки преговори с лидерите на страните от пакта с цел да им обясни позицията на Москва. Този месец щял да посети Франция и Великобритания, през юли - САЩ, а след това Италия, Холандия и Турция.

Рогозин бе в България в края на май за участие в Комитета НАТО-Русия преди началото на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на Алианса във Варна. Тогава той заяви, че всеки елемент от система за противоракетна отбрана е потенциална мишена и че, ако България приеме такъв елемент на своя територия, ще се превърне в част от евентуален терористичен план. Малко по-рано заместник-началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия генерал-полковник Валерий Герасимов заяви, че Москва е обезпокоена от перспективата за разполагане на елементи от ПРО в Румъния и България.

Според Анатолий Антонов, работил по подготовката на новия руско-американски договор СТАРТ за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия, подготовката на договор за ПРО се очертава като "далеч по-трудоемък процес".

Засега Вашингтон и Брюксел не проявяват желание да се вслушат в руските инициативи. Решаващата дума имат САЩ, а тяхното нежелание за дискусии по такъв договор се дължи на трайна алергия срещу всякакви ограничения в сферата на ПРО.

Освен това Барак Обама едва ли ще рискува да повдигне въпроса, тъй като в САЩ наближават президентски избори, прогнозира "Комерсант“ и отбелязва, че при това положение дори за опитни преговарящи е загадка какво изобщо може да договарят Москва и Вашингтон в сферата на ПРО.

"За нас това е сред най-заплетените дипломатически задачи", посочил пред изданието заместник-външният министър на Русия Сергей Рябков.