Истината за покушението срещу папа Йоан Павел втори на 13 май 1981 година и 20 години след престъплението не е разбулена. Но и до днес всички щяха да мислят, че Агджа е действал сам, ако другарите от тайните служби не бяха оставили толкова много следи, пише руският седмичник Собеседник в последния си брой.
Неотдавна в ръцете на известния английски изследовател на специалните служби Найджъл Уест попадат документи на КГБ с подписа на тогавашния негов шеф Владимир Крючков, до които навремето се е добрало ЦРУ и сега са разсекретени, се казва в статията. Резюмето на Уест за документите е: "Бие на очи откровеното безпокойство от дейността на римския понтифекс. В тях се прокарва мисълта, че папата заплашва стабилността на цялата комунистическа система". Уест се позовава и на български източници, от които "става известно, че именно на Крючков е била идеята за "активни мероприятия" срещу Ватикана с цел да се намали растящата заплаха за съветската система чрез отстраняване на Йоан Павел Втори".
Тези думи са потвърдени и от документи на чехословашкото разузнаване: в Прага е намерено ясно указание на КГБ да се започне серия акции за дискредитиране на папата - планове за спецоперациите "Погода" и"Инфекция". При евентуален техен провал не се изключвало и "физическо унищожаване". Потвърждение за всичко това дава и генерал Виталий Павлов, който е оглавявал представителството на КГБ в Полша. Павлов признава, че папата често е фигурирал в оперативните сводки за подривната антиправителствена дейност. Шифрована информация за опасността, свързана с "превръщането на Ватикана в сериозна заплаха за целия прогресивен свят", получават и шефовете на представителствата на КГБ в Берлин, Будапеща, Прага и София.
Когато се твърди, че българските спецслужби са абсолютно непричастни към това дело, се забравя една малка "подробност": издирваният от Интерпол, осъден на смърт престъпник, обявен за терорист номер едно на Турция Али Агджа получава от ръцете на служители от българската държавна сигурност виза и на 23 май 1980 година спокойно влиза в България, а след това без съмнение е станал агент на българските тайни служби, посочва авторът на статията.
Когато през 1991 година Вадим Бакатин наивно се опитва да търси в архивите на Лубянка документи за участие на КГБ в покушението срещу папата, генерал Шебаршин ехидно заявява: "не са открити никакви признаци". Естествено! Но затова пък съществува жив свидетел - Владимир Крючков.
В мемоарите си той пише: "...В един определен етап от дейността на спецслужбите, най-вече американските, дори някои в Москва се усъмниха дали българските ни приятели са докрай искрени. Дали няма минимална, макар и косвена връзка между София и инцидента, който стана във Ватикана. Тези въпроси бяха повдигани в контактите с българите на най-високо равнище." От написаното излиза, че по неизвестни причини към българите не е имало пълно доверие, затова е направена допълнителна проверка. "Изводът беше еднозначен - българите не са замесени", след което обаче идва заповед за още една проверка. И така Крючков признава, че съветските спецслужби са направили най-малко три проверки на българите. Дали Кремъл и КГБ са допускали, че българската ДС е толкова самостоятелна, че може да извършени нещо толкова екстравагантно без съвет и указанието на големия брат, задава въпрос авторът. Известно е обаче, че в соцлагера не е имало по-послушна, по-дресирана и по-покорна на КГБ тайна полиция от българската.
Ето и думите на заместника на Крючков генерал Грушко: "В нашето сътрудничество с разведките на източноевропейските страни най-сърдечни бяха отношенията с българите. Водеше се само един спор: кой повече обича другия". От което следва, че без указанието на Москва София дори не би се доближила до Агджа. И ако той е бил вербуван и пуснат за оперативна работа, за това е имало недвусмислени указания от по-големия брат.
Тогава защо им е бил нужен на Андропов и Крючков целият спектакъл с проверките? Точно затова - за да се изчисти всичко, тъй като е имало какво да се чисти, тъй като другарите от Москва са оставили следи.
Някога истината за изстрела на площад св.Петър може и да излезе наяве. Но докато над специалните архиви на страната стои ръката на подполковника от КГБ, от тях няма да се промъкне нищо навън, се казва в заключение в статията на в. Собеседник.
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
