Москва се обгражда със зависими държави като България и Унгария

Американската фондация “Херитидж” (Heritage Foundation) констатира, че Русия изгражда около границите си санитарен кордон, като обвързва с газопроводи и нефтопроводи България, Унгария, Турция и Гърция и ги прави зависими от Кремъл, за да не позволи те да станат проамерикански, съобщи във вторник сайтът Кафене.нет, като се позовава на доклад, изготвен от консервативната фондация и посветен на националната сигурност и зависимостта от петрола.

В доклада авторите на доклада стигат до извода, че Русия обвързва тези страни с проекти, от които текат не само петрол, но и пари.

Според анализа, политическите елити в тези страни, сред които е България, са се обогатили лично от руските енергийни проекти със стотици милиони долари. Поименно са споменати бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и фактът, че той стана председател на руско-германски енергиен проект за доставка на природен газ под Балтийско море, както и скандал с турски министър по повод руския газопровод "Син поток".

Фондацията съветва администрацията на президента Буш да предприеме дипломатически стъпки, за да се противопостави да руския гамбит, като координира енергийната си политика с ЕС.

Вашингтон, според доклада, трябва да накара европейските си съюзници да осъзнаят опасността от руската стратегия, въпреки че брюкселската бюрокрация е разделена по въпроса, тъй като Германия е вече силно зависима от руските енергийни интереси. Според доклада е възможно САЩ да се намесят, за да спрат изграждането на газопровод от Турция през Румъния, който би трябвало да премине и през българска територия.

Докладът заключава, че тръбопроводите са по-добро дипломатическо оръжие от ракетите.

Тези тръбопроводи (имат се предвид Бургас - Александруполис и Син поток) ще бъдат проблематични: товаренето и разтоварването на танкери със суров петрол в Черно море или удължаването на газопровод под него и през Турция към Южна Европа прави тръбопроводите много скъпи и опасни за околната среда. Като избира тези маршрути, Русия очевидно избира стратегията пред икономиката.

Руската стратегическа цел е да предотврати страните по нейните граници да станат проамерикански. Като разполага тръбопроводи и хранилища в Унгария, България, Гърция и Турция, Русия ги обвързва с Москва с "твърдите връзки” на тръбопроводите. Петролните проекти имат способността да пускат не само суров нефт, но и пари.

Елитите в тези страни, доколкото ни е известно, са спечелили лично от руските енергийни проекти стотици милиони долари. Руско-украинската енергийна маркетингова компания Росукренерго, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер и неговото председателско място в Нордстрийм, подкупването на турски министър, свързан с руския газопровод Син поток и други скандали потвърждават това.

Най-добрата стратегия, както е писал великият китайски генерал Сун Цзу в 3 век пр. Хр., е да спечелиш войната без нито един изстрел. Това, според Сун Цзу, включва проникване и развращаване на противниковия лагер. Ако перифразираме друг велик теоретик и стратег - Карл фон Клаузевиц, външната политика е продължение на войната с други средства, както изглежда смятат и някои пенсионирани руски полковници и генерали, които движат политиката на Кремъл.

По този начин няма по-добър път за "спечелване на войната" от максималното използване на геополитическото оръжие без нито един изстрел и едновременно с това пътьом да се правят и пари.

Русия се опитва да направи точно това, като строи и удължава мрежата от политически важни тръбопроводи в съседни и близки страни. В резултат на това по границите ѝ се появява контролиран от нея санитарен кордон.

Когато става дума за стратегия в областта на петрола и газа, Кремъл е номер едно. Това е все едно да наблюдаваш шахматен гросмайстор, който играе партия с петролни и газови полета и тръбопроводи в продължение на десетилетия. Близкоизточните управници могат само да се учат от неговото майсторство.

Администрацията на Буш трябва да предприеме дипломатически стъпки, за да се противопостави на руския гамбит. Тя вече провежда консултации с Европейския съюз за координиране на енергийната политика. Вашингтон иска да разясни целите на руската енергийна стратегия и да направи взаимно свързани достъпът на Москва до операциите за доставка на енергия в Европа и достъпът на западните компании до руските енергийни ресурси.

ЕС обаче, включително неговият брюкселски апарат, е разделен, тъй като Германия вече зависи от руските енергийни интереси. Германски компании като Е.ОН са в сътрудничество с Газпром за развиване на газови находища и операции в Русия и Европа.

Възможно е Държавният департамент на САЩ да се намеси в Букурещ, за да предотврати прокарването на предложения от Газпром тръбопровод от Турция, който ще преминава през румънска територия.

Ясно е, че две малки американски военни бази в Румъния и България и проектът за база и радар на ракетната защита в Чешката република и Полша няма да спрат руската експанзия. Тръбопроводите са много по-ефикасно оръдие на външната политика от ракетите.

Пълният текст на доклада може да бъде видян на адрес: http://www.heritage.org/Research/NationalSecurity/hl1021.cfm