Москва ще защитава с ядрено оръжие украинските територии, които се готви да анексира

Кремъл обяви, че "референдумите" за присъединяване, които приключват днес в четирите украински зони под контрола на Москва, ще доведат до промени за тези територии, главно по отношение на сигурност с възможна ядрена защита, предаде Франс прес.

"Кардинално ще се промени ситуацията от правна гледна точка, от гледна точка на международното право, с всички съответни следствия за целите на защитата и гарантирането на сигурността на тези територии", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред журналисти.

"Нашата правна система ще разгледа всички възможности и, разбира се, нашите законодатели, изпълнителните ни органи и юридическите екипи са готови", допълни той.

По-рано днес бившият руски премиер и президент Дмитрий Медведев коментира възможността Москва да приложи в тези територии доктрината си за ядрено възпиране, която се предвижда такива удари в случай на ядрено нападение или при екзистенциална заплаха срещу Русия.

"Силите на руската армия ще подсилят в значителна степен защитата на всички (украински) територии, присъединени към Русия", посочи Медведев в Телеграм.

По думите му това подсилване включва "възможностите, предлагани от мобилизацията", която е в ход в страната, но също употребата на "всички руски оръжия, включително стратегическото въоръжение и тези, базирани на нови технологии".

"Русия има право да използва ядрено оръжие, ако това е необходимо, при предварително дефинирани случаи и при строго съответствие с принципите на държавната политика в областта на ядреното възпиране", написа още Медведев.

Помолен да коментира думите на Медведев, Песков потвърди, че неговите изказвания отразяват точно "военната доктрина" на Русия и препоръча на всички да си припомнят нейните принципи.

Путин: Русия иска да "спаси населението" на окупираните украински територии

Руският президент Владимир Путин увери днес, че референдумите, организирани от Москва в четири окупирани района на Украйна, имат за цел да "спасят населението", живеещо на тези територии, предаде Франс прес.

„Спасяването на населението на всички тези територии, където се провежда този референдум, е... в центъра на вниманието на нашето общество и на цялата страна“, заяви Путин по време на правителствено заседание, в последния ден от тези референдуми, заклеймени като "мними" от Киев и Запада.

"Днес в условията на провеждането на специалната военна операция и референдумите в Донбас спасяването на хората на всички тези територии, именно спасяването на хората на всички тези територии, където се провежда този референдум, е първостепенна задача и е в центъра на вниманието на цялото ни общество, на цялата страна", каза руският президент, цитиран от ТАСС.

Очаквано: 97-98 процента за присъединяване

Първите частични резултати от гласуването в четири окупирани от Русия области на Украйна показват, че преобладаващата част от жителите подкрепят присъединяването към Русия, съобщи днес руската агенция РИА.

Гласуването се проведе в продължение на пет дни в четири области - Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска, които съставляват около 15% от територията на Украйна.

Този вот проправя пътя на президента Владимир Путин към анексирането на четирите области, след което той би могъл да представи всеки украински опит да си ги върне като нападение срещу самата Русия.

Украйна многократно е предупреждавала, че руското анексиране на допълнителни територии ще унищожи всякакъв шанс за мирни преговори.

РИА Новости съобщи, че частичните резултати показват мнозинство, вариращо от 96,97% в Херсонска област (на база 14% от преброените гласове), до 98,19% в Запорожието (на база 18% от преброените гласове).

Референдумите за анексиране от Москва "няма да променят нищо" в действията на Киев

Резултатите от референдумите за анексиране, организирани от Москва в четири украински области, "няма да променят нищо" в действията на Киев срещу руската армия, каза днес украинският външен министър Дмитро Кулеба, цитиран от Франс прес.

„Това няма да промени нищо в нашата политика, нашата дипломация и нашите действия във военната област“, ​​каза Кулеба по време на пресконференция в Киев с френската си колега Катрин Колона.

Според украинския външен министър „с решенията си Русия демонстрира, че не се стреми към мир“ в момент, когато преговорите между Киев и Москва са в застой от няколко месеца.

„Русия не иска преговори, спрете да играете тази игра“, каза отново дипломатът по адрес на страни като Турция, които заявяват, че искат да организират преговори между двете Москва и Киев.

По темата за доставките на френско оръжие за Киев Кулеба посочи на пресконференцията с Колона, че днес двете страни са „преминали към нов етап“ „в разрешаването на проблема с прехвърлянето на нови гаубици "Сезар" в Украйна“.

Френският министър накрая заплаши Русия със "санкции", ако официално анексира четирите украински района под неин контрол през следващите дни.

Тези мерки "със сигурност ще бъдат индивидуални, за да бъдат насочени към отговорните за тези незаконни действия" и "без съмнение ще засегнат други сектори, които все още не са били под санкции", заяви тя пред медиите.

Каква е процедурата след референдумите за присъединяване към Русия?

Гласуването на референдумите за присъединяване към Русия, които бяха организирани в четири украински области, които се намират почти изцяло или частично под контрола на Москва, приключва днес и може да се очаква, че влизането им в състава на Руската федерация може да бъде обявено още в края на тази седмица.

Като вземем предвид това, което съобщават руските медии, и начина, по който бе анексиран Крим през 2014 г., ето как би трябвало да протече тази процедура, която западните страни и Украйна отсега заявиха, че няма да признаят, пише Франс прес.

Бързи резултати

Въпреки че Киев, западните страни и голям брой наблюдатели смятат, че референдумите в контролираните от Русия територии са фарс, Москва държи на това да им придаде облика на легитимен процес.

По тази причина ще е необходимо известно време за преброяване на гласовете.

Предварителни резултати ще бъдат обявени от избирателните комисии, образувани от Москва във всяка от тези територии, най-рано тази вечер или през следващите дни.

Експресен вот в парламента

Ако обявеният резултат е преимуществено "да" - в което няма никакво съмнение - руският парламент ще гласува споразумение, с което ще бъде формализирано присъединяването на областите към Русия.

Законопроект в този смисъл може да бъде внесен в Държавната дума тази вечер, а утре е възможно той да бъде приет на извънредна сесия, става ясно от информации през уикенда на руските новинарски агенции ТАСС и РИА Новости.

Председателят на Думата Вячеслав Володин заяви в петък, че ще подкрепи присъединяването на областите към Русия след референдумите.

Текстът след това ще бъде изпратен в Съвета на федерацията (горната камара на парламента). Формалност, която може да бъде уредена утре или вдругиден, съобщават руските агенции.

Путин

След като процедурата в парламента приключи, се очаква президентът Владимир Путин най-рано на 30 септември да произнесе реч, с която официално да обяви присъединяването на украинските територии, съобщават няколко руски агенции.

Според някои медии това ще бъде реч пред депутатите в Кремъл, според други - реч в една от двете камари на парламента.

Според ТАСС сенаторите са били инструктирани да си направят три теста за ковид, с оглед на това, че в петък щяло да има "важно събитие" - строга здравна мярка, на която са подложени всички, които се срещат с президента в Кремъл.

Не е изключено обаче Путин да направи обръщение и по-рано.

През 2014 г. той подписа договора за присъединяване на Крим към Русия само два дни след референдума, организиран там от руските власти. Церемонията по подписването се състоя в Кремъл, още преди руският парламент да е гласувал.

Анексията на Крим не е призната от международната общност.

Четирите украински области, които са напът да бъдат анексирани от Русия

В четири украински области, които се намират почти изцяло или отчасти под контрола на руските сили, протичат референдуми за присъединяване към Русия. Франс прес дава някои ключови подробности за тези области.

Луганск и Донецк

Тези две области са населени предимно с хора, които говорят на руски език, и заедно образуват Донбас - индустриалния басейн на Украйна. От 2014 до тази година в региона имаше конфликт между проруските сепаратисти и украинските сили.

През февруари тази година обаче Владимир Путин призна независимостта на сепаратистите и оправда нахлуването на 24 февруари с необходимостта населението, което говори на руски, да бъде спасено от предполагаем геноцид.

Преди войната Луганска област имаше население от 2,1 милиона души. Тя граничи от три страни с Русия и според Киев от началото на руската офанзива през пролетта и в началото на лятото Москва е установила контрол над близо 98 процента от територията ѝ.

Четирите области, в които бяха организирани референдуми, са тези, в които руският контрол е най-силен, въпреки че бе постигнат на цената на тежки военни загуби.

В рамките на контраофанзивата си от началото на този месец, с която освободиха голяма част от съседната Харковска област, украинските сили си върнаха и частица от Луганска област.

Съседната Донецка област, в която също има референдум, преди войната имаше население от 4,1 милиона души, а областният център Донецк е третият по големина град в Украйна.

Преди руското нахлуване близо половината област беше под контрола на сепаратистите. Понастоящем около 67 процента от територията ѝ е под контрола на Москва и съюзниците ѝ, които превзеха и пристанищния град Мариупол, който бе опустошен от обсадата и от бомбардировките на руските сили.

Запорожка област

В тази област, която граничи с Черно море, се намира най-голямата ядрена централа на Украйна, която е разположена на брега на река Днепър. Преди войната населението на областта беше 1,63 милиона души.

Запорожка област е тази област, в която пропорционално руският контрол е най-малък - 63 процента от територията ѝ са под контрола на Москва и военната ѝ администрация.

Най-големият град в областта, Запорожие, е под контрола на украинските сили, но най-голямото областно пристанище, Бердянск, е в ръцете на Русия.

Гигантската ядрена централа в Запорожка област е под контрола на руската армия от март. Оттогава насетне двата лагера се обвиняват един друг в това, че я обстрелват и че създават риск от ядрена катастрофа. Увеличават се призивите за демилитаризирането на централата, но засега няма резултат.

Херсон

Около 83 процента от Херсонска област, най-западната от украинските области, контролирани от Москва, и областният център Херсон бяха превзети от Русия още в първите дни на войната.

Херсонка област, която е изключително важна за украинското земеделие, е от стратегическа важност за Москва, тъй като граничи с Кримския полуостров, който бе анексиран от Русия през 2014 г.

Превземането на Херсонска област, редом с крайбрежните райони на Запорожка и Донецка област, даде на Русия възможност да гарантира териториалната свързаност на всички региони в Украйна, които са под руски контрол, включително и Крим, с територията на Руската федерация.

Украинските сили извършват контранастъпление в Херсонска област и успяха да отбележат там някои успехи през последните месеци. Те например повредиха мостовете над Днепър, които се намират в покрайнините на Херсон, и така прекъснаха снабдителните линии на руските сили.

Освен това се увеличава броят на атентатите срещу руски представители и представители на проруските сили, като някои от тях бяха убити.