Москва си иска бързо 620-те милиона евро за "Белене“

Съвместна работна група ще разгледа възможните варианти след решението на международния арбитраж в Женева

Теменужка Петкова. Снимка: БГНЕС

Руската държавна компания „Росатом“ си иска в най-кратки сроковете 620-те милиона евро, присъдени ѝ от международния рабитраж в Женева за поръчаното, произведено от "Атомстройекспорт" (дъщерна фирма на "Росатом"), но неплатено от българската страна оборудване за спряния проект АЕЦ "Белене".Това става ясно от официалното съобщение на „Росатом“ за състоялата се в петък в Москва среща между първия заместник-генерален директор на компанията и неин директор по развитието и международния  бизнес Кирил Комаров и българския енергиен министър Теменужка Петкова.

Двете страни обсъдили актуални въпроси на сътрудничеството помежду си и по-специално реализацията на проекта за удължаване сроковете на експлоатация на блоковете 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ и следващите стъпки по изпълнението на решението на арбитражния съд за АЕЦ „Белене“.

В съобщението на „Росатом“ се припомня, че до пълното плащане на дължимите 620 милиона евро всекидневно се начисляват неустойки в размер на 167 хиляди евро.

"Росатом" е открит за обсъждане с българските партньори на възможни варианти за уреждане на ситуацията, съответващо на интересите на двете страни, но единствено в контекста на необходимостта от най-бързо погасяване на дълга на българската страна", казва Кирил Комаров, който е цитиран в съобщението

Работна група

Българската и руската страна създават съвместна работна група, която да разгледа възможните варианти по проекта "Белене" след решението на международния арбитраж в Женева, се казваше в разпронстраненото по-рано в петък съобщение за московските разговори от българското министерство на енергетиката.

В съобщението, което не съдържаше нищо по-въпроса за “бързото плащане на дълживмата сума“, се посочваше, че предстои експертите да започнат работа, за да се стигне до изгодно и за двете страни решение в максимално кратки срокове.

През юни арбитражът в Женева осъди държавната "Национална електрическа компания (НЕК) да плати 550 млн. евро за поръчаното, произведено от "Атомстройекспорт" (дъщерна фирма на "Росатом"), но неплатено от българската страна оборудване за спряния проект АЕЦ "Белене". Лихва от 167 хил. евро се начислява за всеки ден забава при изпълнение на решението на арбитража, което бе обявено на 16 юни.

В българското съобщение от Москва не се казва нищо по-конкретно за "възможните варианти". Досега българската страна е лансирала два основни варианта за решаване на проблема, като и двата изискват съгласието на "Росатом".

Единият вариант е беленското оборудване да бъде продадено на трета страна. За целта българска делегация вече посети Техеран в опит да уреди внедряване на оборудването в бъдещ ирански ядрен проект, изпълняван от руската компания. Резултатът от посещението остана неясен, но миналата седмица се заговори за уреждана през август тройна среща по въпроса.

Ръководителят на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи преди дни заяви, цитиран от руската агенция ТАСС, че "българската страна е готова да предложи някакво оборудване на напълно приемлива цена" и че "проучваме това предложение".

Паралелно ще се движи и подготовката на процедурата по продажбата на целия ядрен проект с оборудване, площадка и разрешителни, като представители на правителството дори говорят за съществуващ "инвеститорски интерес".

"Имаме алтернативи - или се намира инвеститорът, който да изгради ядреното съоръжение изцяло за негова сметка, или се търси вариант за препродажба. Ще движим двата сценария паралелно в зависимост от това кой ще се реализира и ще бъде по-изгоден“, заяви в края на миналата седмица вицепремиерът Томислав Дончев.

Българската страна високо цени коректността в съвместната работа с "Росатом"

По-голямата част от съобщението за разговорите на министър Петкова с "Росатом" е посветена на "отличното сътрудничество между АЕЦ "Козлодуй" и руската компания", което щяло да продължи.

Министър Петкова е заявила, че благодарение на добрата съвместна работа, процесът по удължаване живота на 5-ти и 6-ти блок на българската атомна централа ще завърши успешно.

Всички дейности в АЕЦ "Козлодуй" се изпълняват по график. По този начин България ще може и през следващите години да задоволява 32% от потребностите си от електроенергия от атомната централа, пишат от енергийното министерство.

Българската страна високо цени коректността в съвместната работа с "Росатом", посочила Петкова.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?