Мостът, който папата проправи

29 май 2002

Светът на медиите е изпълнен със загадки. Във време, в което християнската вяра чезне както в Източна, така и в Западна Европа, посещението на Йоан-Павел Втори в България се радваше на удивителен отзвук. Фаворити на журналистите днес са могъщите, богатите и красивите.

Вярно, папата е главата на над един милиард католици, но той не е император. Повечето католици ни най-малко не следват указанията от Рим. Папата няма дивизии. Освен това той е толкова стар и крехък, че почти не може да ходи, а говоренето му струва огромни усилия. Тъй че всъщност той изобщо не е подходящ за медиите обект. И въпреки това медиите следяха изявите на папата в София, Пловдив и Рилския манастир с изключително внимание. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" дори сметна, че си струва да отбележи посещението на папата в България с цели пет материала. Отразяването беше много по-изчерпателно, отколкото бе навремето при пребиваването на американския президент Клинтън в София. Йоан-Павел Втори очевидно се разглежда като морална инстанция.

Медиите обаче нерядко се плъзгат по повърхността. Странно прозвуча например репортажът на един германски телевизионен канал, в който се разказваше за уличните кучета в българската столица, събирани малко преди посещението на папата. Бог ми е свидетел, че в България има по-важни проблеми, на които западните медии биха могли да посветят вниманието си.

Със сигурност интересът към папската визита имаше по-друг акцент в България, отколкото в останалата част на света. За българите беше важно, че главата на католическата църква изобщо отдели толкова много време, за да опознае тази балканска страна, към която съдбата твърде често се е отнасяла като мащеха. Беше отворен един прозорец към Запада. В Европейския съюз възприеха по-скоро периферно факта, че папата не смята българите за отговорни за атентата срещу него.

Във Федералната република и на Запад се каза и написа твърде малко по въпроса защо изобщо се стига до разрив между Византия и Рим през 1054 година. Почти никой днес не проумява теологическите разпри от онези времена. Какво значи православие, какво значи Византия, попита веднъж журналист от една западна електронна медия в желанието си да се информира за проблемите на Балканите.

С посещението си в България папата искаше да отвори отново моста между Рим и София. Намерението му е не да обедини насилствено католическата и православната църкви, а да изкара отново на показ онова, което ги свързва. Изглежда в православната църква днес още цари страх, че може да бъде смачкана от мощта на Рим. Вярно е, че католическата църква не понесе такива големи загуби по време на комунизма, каквито претърпя православната. Сигурно обилната теологична мисъл - от Тома Акински до Карл Ранер - причинява главоболие на някои православни теолози. Тук обаче става въпрос на първо място за взаимно опознаване, а не за демонстрация на превъзходство. Някои неща, които ни се струват тъй могъщи, може и да не са чак такива. Става въпрос за толерантност. Както във всекидневния живот, така и тук човек трябва отново и отново да се пита: А може би другият все пак има право? При диспутите през Средновековието е съществувало правилото критикът на дадено мнение най-напред да предаде със свои думи това, което е казал опонентът, говорил преди него.

В обозримо бъдеще България ще стане член на ЕС. Българските политици вече намират общ език с политиците в Брюксел и в другите европейски столици. Щом в условията на демокрация можем да общуваме, да преговаряме и да вземаме решения, ръководени от твърди правила, то може би е крайно време да се заговори и за противоречието между католическата и православната църква, без при това да има губещи или печелещи, победители или победени.

Понастоящем сме свидетели на изключително остра, полемична дискусия между Чехия и Федерална република Германия по въпроса за прокуждането на немците от Чехословакия след 1945 година. Този спор не би трябвало да съществува като смущаващ елемент преди влизането на страната в ЕС. Ненужно и обременително би било също така, ако България влезе в ЕС, без тежестта на църковния спор между католическата и православната църква да е намалена поне донякъде.

Рим протегна своята ръка.