Мостове под магистрала "Струма" са превърнати в бунища

Засега пътната агенция само констатира, а ековедомството мълчи

Тежък камион се движи по стария път, отклонява се леко и изсипва пръстта до колоните на мост от магистрала "Струма" край Суходол. Следва утъпкване на земята и за финал се поставят три големи камъка – нещо като бариера, така че друг да не може да влезе без затруднения. Това се случва вече месеци наред. Ефектът - носещите колони на някои места вече почти не се виждат. Особено при моста край Мало Бучино.

И още: тухли, керемиди, бетон, дюшеци, мивки, гардероби, пластмаси, кофи, дюшеци и т.н. при моста за Голямо Бучино. Такава е картината под мостовите съоръжения в първите 17 км на магистрала "Струма", която до края на миналата година се казваше магистрала "Люлин", показа проверката на Mediapool. 

Има дори сено, на което му е достатъчно да се възпламени от нагрято от слънцето стъкло и огнената стихия, която се разгоря преди седмица на моста при 62-ри километър край Дупница може да се повтори отново.

АПИ засега само проверява

След инцидента, станал на 13 август, Mediapool сигнализира пътната агенция за бунищата под мостовете в началото на магистралата.

Отговорът от пресцентъра на АПИ беше, че председателят на Управителния съвет Георги Терзийски е разпоредил проверка на всички съоръжения по пътищата, която трябва да приключи до 23 август.

Седмица след подадения сигнал боклуците под мостовите съоръжения продължават да се трупат, видя репортер на Mediapool. Очевидно до тогава пътната агенция не смята да предприеме никакви действия. Отговорност на АПИ е да съблюдава за безопасността на съоръженията.


Изпълнителната агенция по околната среда, която е към министъра на околната среда, пък е задължена да следи за опазването на околната среда, но за всички е видно как го прави. Нещо повече - седмица след инцидента край Дупница от ековедомството така и не пожелаха да обяснят, как е работила фирмата "Феникс Дупница" след като разрешителното ѝ е било изтекло.

Така рискът нов мост на някоя магистрала да пламне отново е голям. От пожара край Дупница съоръжението беше сериозно увредено - засегнати са 13 колони, 2 ригела, 3 греди, отводнители и няколко лагера на моста. Това доведе до пренасочване на движението по стария обходен първокласен път E79. Засега трафикът от там минава втора седмица, но може да продължи и месеци. Няма яснота кога ще започне ремонтът на съоръжението, но със сигурност ще струва милиони. 

Импровизираната бариера от три камъка на моста при Суходол

Кой изхвърля отпадъците?

Изхвърлянето на пръстта под моста край Суходол изглежда организирано. Никой не се притеснява, като че ли фирмата има разрешително, гадаят местни.

Може пък да укрепват съоръжението, гадае друг.

Предположенията са, че пръстта е от изкопни работи на строителни обекти в столицата.

Боклуците също са изхвърлени от строители, които правят ремонти на жилища и къщи или пък от самите собственици.

България гори

България масово е зарината от боклуци. Хората изхвърлят отпадъците, където им падне. Особено драматично е положението в някои села, където с месеци може да не мине боклукчийски камион.

Боклучените планини, както децата наричат сметищата, където ги има, горят. Първо се запали това край пловдивското село Шишманци. След това горя и това край Свищов, което трябваше да е отдавна закрито, но не е.

Мирисът на огън е илюстрация на безхаберието на властите да си изпълнят поети ангажименти. Сметищата трябваше да са затворени преди десет години, но държавата не се справи и беше осъдена през 2015 г.  от Европейския съд.

За рекултивацията на сметищата от еврофондовете в миналия програмен период бяха усвоени над 63 млн. лв. Отделно от Предприятието за управление на околната среда бяха дадени още 120 млн. лв. Това накара бившият екоминистър Ивелина Василева да обяви, че са рекултивирани стари сметища  колкото 203 стадиона.

В края на май пък по сегашната оперативна програма бяха пренасочени неизползвани за други мерки 120 млн. лв. към закриване на стари сметища именно в общини, заради които България беше осъдена.

https://www.mediapool.bg/gal/82/orig_10d8ad9b7508d906c0f740b3a161e585.jpg

Така остават само констатациите - високите температури, крайното засушаване и човешкият фактор са трите основни причини за възникването на стихийни пожари в природата, коментира главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на брифинг във вторник.

Анализът показва, че в огромната си част причина за пожарите в природата е човешката дейност – селскостопанска работа, невнимателно използване на открити източници, палене на огън на нерегламентирани за тази цел места, използването на технически неизправни моторни превозни средства, каза още главен комисар Николов.


Снимки: Mediapool

 

Още от Бизнес