МОСВ иска от "Дънди" 19 на сто концесионна такса от златото

МОСВ иска от "Дънди" 19 на сто концесионна такса от златото

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) все още мотае решението си за пускане или отказване на проекта на канадската фирма "Дънди Прешъс Метълс" за тройно разширяване на добива от златната мина "Челопеч", като новият предлог за мълчанието на контролираното от ДПС ведомство са чакани от съда указания как да се процедира. В същото време продължава натискът от страна на МОСВ върху концесионера да увеличи плащаната в бюджета такса, като исканият размер е 19 процента от стойността на добитите от мината мед, сребро и злато. "Дънди" обаче са склонни да се вдигне таксата от сегашните 0.70 на сто до 4 процента.

Това стана ясно в сряда на кръгла маса, организирана от парламентарната комисия по околна среда, по проблема с "Дънди", чиято инвестиция от 300 млн. лв. е блокирана от година, въпреки че още в края на 2005 г. Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри оценката за въздействие върху околната среда на технологията за преработка на златото с цианиди. Екоминистърът Джевдет Чакъров обаче не се произнесе по инвестиционния проект и бе даден от канадците на съд, който го задължи да каже "да" или "не" на проекта.

" Процедурата продължи прекалено дълго и затова изпаднахме в хипотезата на мълчаливия отказ", каза пред депутати, неправителствени организации и кметове на селищата в региона на златната мина зам.-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев. Той оправда продължаващото мълчание на ведомството с чаканите указания на съда. Не стана ясно обаче какви напътствия може да даде Върховният административен съд по случай, който е от компетенциите на МОСВ.

"Докога ще хитрува МОСВ", скочи ДСБ-депутатът Евдокия Манева, която е бивш екоминистър. Тя поиска ведомството да изпълни административното си задължение и да спази закона като каже разрешава или отказва проекта. Георгиев повтори тезата си от известно време  насам, че процедурата е сложна и трябва да се защити държавния интерес с по-високо концесионно възнаграждение.

Алекс Нестор, проектен мениджър на "Дънди", заяви, че проблемът с концесионната такса е решен с публикуваната наредба за определяне на концесионните отчисления за държавата от полезни изкопаеми, която предвижда 4 процента такса от стойността на добитите метали според цената им на Лондонската борса за хазната. По думите му с тази индексация и с тройното увеличение на добива от мината, ще се повишат значително приходите за държавата от златната концесия. "Искат ни се обаче 19 на сто отчисление, каквото няма никъде по света", заяви представителят на канадците.

Той оспори и анализа на МОСВ, според който държавата може да спечели 5-6 млрд.долара от златната концесия. Той посочи, че в него са взети добиването руди, а не металите и те са умножени по най-високите борсови цени, което е некоректно. Нестор посочи, че изгодността на концесията за държавата се подкрепя от анализа на Министерството на икономиката и енергетиката и от института за пазарна икономика

Подкрепа на проекта за разширяване на добива в златната мина отново даде Христо Казанджиев, директор на дирекция "Природни ресурси" в МИЕ. Той заяви,че официалното становище на ведомството е за концесията в условията на новата наредба на концесионните възнаграждения.

Той уточни, че когато е сключван договорът с първия концесионер на мината – ирландската "Наван Майнинг", анализ на "ПрайсУотърХаузКупърс" е препоръчвал първите 5-години въобще да не се плаща концесионна такса, но е било заложено отчисление от 1.75 на сто. Влошената пазарна конюнктура обаче фалира концесионера и "Дънди" купи договора през 2004 г. При тогавашните изключително ниски бе подписан анексът, намаляващ процента на 0.75 на сто до 2010 г., обясни Казанджиев. Последвалото рязко поскъпване на медта и златото обаче наложило промяната на образуването на концесионните такси, допълни той. Експертът допълни, че плаващата скала за концесионна такса между 0.7 и 4 на сто от стойността на металите отразява европейските практики, като най-високата на Стария континент такса била в Русия, където концесионерите плащат 6 на сто.

"Не може от интертните материали да прибираме между 5 и 7 на сто, а от металите по-малко", репликира Чавдар Георгиев.

В продължилата над три часа среща отново бе повдигнат въпросът с технологията за преработка на рудата и  получаваните като отпадък цианиди и арсен. Зам.-екоминистърът ту обясняваше колко много отпадъци се формирали и това създавало риск за здравето, ту – че той е подкрепил технологията.

Главният технолог на инвеститора Николай Христов обясни, че технологията е тествана в полу-промишлени условия в Канада и всички екооценки са положителни, както и че няма опасност от изтичане на цианиди и арсен  в реките, защото отпадната вода ще се връща в производството в затворен цикъл. Кметове и неправителствени организации обаче продължаваха да твърдят колко е опасна технологията, репликирани от други екосдружения, че това са пълни глупости.

Изнервен от цялата дискусия НДСВ-депутатът Олимпи Кътев заяви, че е крайно време да се спрат споровете, да се седнат на една маса представителите на компанията и Министерски съвет и да си срещнат някъде интереса, за да покаже България, че е правова държава, която спазва ангажиментите си към чуждестранните инвеститори.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?