МОСВ се отказа от драконовските мерки за търговията със скрап

Редица отстъпки за търговците на скрап и организациите за оползотворяване на отпадъците са предвидени в новия проектозакон за управление на отпадъците, изготвен от Министерството на околната среда и водите МОСВ) и представен в четвъртък пред ресорната парламентарната комисия.

Окончателният вариант на проекта се различава от първоначалния, който правителството прие през юли, поставяйки си амбициозната цел да пресече продължаващите в огромни мащаби кражби на цветни и черни метали, от които потърпевши са редица инфраструктурни компании и общините.

Българският пазар на отпадъци от цветни и черни метали се оценява на близо 1.5 млрд. лв.

Първият вариант въвеждаше забрана за предаване на кабели, релси, капаци от шахти и други подобни материали от физически лица. Предвиждаше се всички подобни сделки трябва да стават по банков път, за да се проследяват лицата, продали ценните вторични суровини. Освен това площадките за скрап трябваше да се изведат в индустриалните зони.

Против новите мерки се обявиха фирмите, ангажирани с оползотворяването на различните видове отпадъци, и най-вече на търговците на черни и цветни метали, където рестрикциите са най-големи. Според тях се удрят умишлено малките фирми за изкупуване и продажба на цветни и черни метали с въвеждане на непосилни банкови гаранции, учредени в полза на държавата, която по този начин ще получи достъп до доста сериозен финансов ресурс, който да ползва в условията на криза.

Търговците на черни и цветни метали рязко се възпротивиха и на изискването техните площадки да са част от общите устройствени планове (ОУП) на общините с мотива, че едва 30% от общините имат такива планове и на практика голяма част от бизнеса трябва да се закрие.

След редица становища на Българската асоциация по рециклиране, на Българската стопанска камара, на общините, както и протести на търговци на черни и цветни метали, МОСВ изтегли за преработка проектозакона, преди да го внесе за първо четене в парламентарната екокомисия. Междувременно депутатът от БСП Петър Курумбашев и негови колеги изготвиха свой вариант на закон за управление на отпадъците, който също бе разгледан в четвъртък

Екоминистърът Нона Караджова коментира пред депутатите от екокомисията, че част от направените от бизнес организациите предложения са били дискусионни, но министерството е направило юридическо проучване и е установено, че Законът за устройство на територията тълкува като ОУП и изготвените териториални или градоустройствени планове. Така по думите ѝ търговците на метален скрап ще могат да запазят площадките си, стига вече да са част от градоустройствен план, независимо преди колко време е бил изготвен той.

Намалени или отпаднали банкови гаранции

Като компромис за фирмите за цветни и черни метали Караджова определи и намаляването на изискваните банкови гаранции от тях за дейността на площадките им. Първоначалното намерение на МОСВ бе да събира по 50 хил. лв. за първа площадка за цветни и черни метали и по 10 хил. за всяка следваща, което по изчисления на бизнеса би го лишило от над 230 млн. лв. оборотни средства.

Сега екоминистерството е склонно за изисква банкова гаранция от 20 хил. лв. за първата площадка на един търговец на скрап и 10 хил. лв. за всяка следваща.

Депутатите от екокомисията обаче дадоха да се разбере, че между първо и второ четене на правителствения проектозакон ще има допълнителни дискусии за размера на банковите гаранции.

От Българската асоциация за рециклиране определиха предложените от МОСВ промени като козметични. Според тях и в този си вид мерките ще има силно негативен ефект върху фирмите, занимаващи се с рециклиране и дори може да възпрепятстват изпълнението на ангажиментите им по преработка на съответните отпадъци, което от своя страна ще рефлектира върху ангажиментите на България към ЕК. Бе посочено, че на част от рециклиращите фирми в момента се налага да внасят суровини, за да изпълняват задължителните количества за преработка и да не бъдат санкциониране.

Банкова гаранция обаче няма да плащат организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки, отпада и изискването те да имат договори с общините, за да могат въобще да работят.

Общините пък ще могат да избират дали да правят търгове за рециклирането на отпадъците, да сключват договори с такива фирми или да създават собствени предприятия за оползотворяване и преработка на отпадъците. Местните власти получават възможност и да правят регионални сдружение за рециклиране на отпадъците им и да отчитат общо изпълнение на целите си. Така общини с по-добро изпълнение на задълженията си ще могат да компенсират свои "съдружници", които са постигнали по-нисък успех.

Разрешителните вече ще се дават от регионалните екоинспекции

Караджова посочи още, че министерството ще предостави на регионалните си екоинспекции задължението да дават разрешителни за работа на фирми и сдружения занимаващи се с отпадъци. Ако един оператор има площадки на територията на повече от една община, то разрешителното ще се дава от тази администрация, в чийто обхват влизат най-много от терените за вторични суровини.

Екоминистерството обаче остава твърдо на позицията си, че хората трябва безвъзмездно да предават за преработка отпадъци от домакинствата си и затова общините ще бъдат длъжни да организират такива площадки. Караджова не е съгласна с протестите срещу отнемането на цялото разрешително на оператора, ако се установят нарушения само на една от неговите площадки. Според нея, фирмите трябва да спазват еднакви стандарти на всичките си терени.

Петър Курумбашев обаче заяви, че се отива в крайности и за два акта да се закриват оператори, създавайки се по този начин предпоставки за административен произвол, както и на "нарочно организирани нарушения в територии на някои фирми". Той коментира още, че в първоначалния вариант на проектозакона "МОСВ е пресолило манджата".

В крайна сметка бе приет правителственият проект, а този на Курумбашев отхвърлен с мотива, че в основните си текстове двата варианта се покриват. С това се съгласи и самият депутат, който призна, че 2/3 от текстовете се припокриват като смисъл, но изяви претенцията, че техният вариант има по-прецизна юридическо формулировка. Народните представители приеха част от предложенията от отхвърления проект да бъдат разгледани между първо и второ четене и евентуално да бъдат вкарани в правителствения вариант.

Вътрешният пазар на скрап е за 1.5 млрд. лв.

Българският пазар на отпадъци от цветни и черни метали се оценява на близо 1.5 млрд. лв., по данни на Българската асоциация по рециклиране. Общо у нас през миналата година на пример са добити близо 1.1 млн. т скрап, от които са изнесени 1.014 млн. т за 868 млн. лв. От тези количества най-много е стоманата. В същото време сме внесли 334 хил. т за 615 млн. лв.

В страната има 2300 площадки за цветни и черни метали, от които 1600 са малки. Те се оперират от 1131 лицензирани дружества, които досега са вложили 1.135 млрд. лв. в площадките си. Около 20 хил. души са заетите в бизнеса, част от които се притесняват, че с новия закон ще останат без работа.

Регионалните екоинспекции са извършили общо 709 проверки на площадките през 2011 г., сочат данни на МОСВ. Докато през миналата година са открити пет незаконни площадки, тази година те са 7. Затворени са три площадки през 2010 г., сега техният брой е 15. За почти едни и същи суми са наложените санкции през миналата и тази година – съответно 84 100 лв. и 84 800 лв. От тях са платени 31 900 лв. и 21 350 лв.

За периода 2007-2010 г. регионалните екоинспекции са установили 19 опита за нелегален превоз на цветни и черни метали. Любопитното обаче е, че те са за внос на скрап, а не за износ, като от всички установени случаи само два са за нелегален транзит на керамични и метални отпадъци от Косово за Австрия и Германия и на алуминиев скрап от Гърция за Румъния, които са били върнати в изпращащата ги страна.

Най-фрапантният опит за нелегален внос на скрап е на негоден за летене самолет "Чесна" с кораб от САЩ от българско частно лице. на влизане с кораб от Южна Африка пък са спипани части от автомобилни ауспуси. Най-често от Гърция с автобус се опитват да вкарват старо желязо, стомана и акумулаторни батерии.

От Италия пък се внасят акумулатори за рециклиране, тъй като българската фирма "Монбат" не може да си изпълни ангажиментите за преработка на определени количества от автомобилните батерии.