Може би трябва законодателство заради фалшивите новини

Електронните медии имат много силно влияние при избори, смята евродепутатът Ангел Джамбазки

Ангел Джамбазки

Трябва да се обмисли вътрешно законодателство за изсветляване на собствеността на медиите и генераторите на фалшиви новини, смята евродепутатът Ангел Джамбазки. В петък той организира дискусия в "Деня на Европа“ за подготвяната от Европейската комисия нова евродиректива за защита на авторските права и борба с пиратството в интернет, който ще търси начин за въвеждане на евтини, но легални начини потребителите да ползват съдържание в мрежата. "Моето вътрешно убеждение е за по-малко общи еврорегламенти. Но по отношение на собствеността на медиите съм напълно съгласен (че трябва да има формални регулации, б. р.)", твърди Джамбазки.

Г-н Джамбазки, подготвяната евродиректива за авторските права и срещу пиратството в интернет има ли отношение към проблемите на българските медии и към генераторите на новини, които директно копират съдържание?

За съжаление, според моето първо четене на текста, не се виждат в него отговори точно на тези въпроси. Целта на директивата е по-скоро да унифицира авторските права в ЕС и да балансира отношенията между производители, носители на правата, посредници. Знаете, че Европейският парламент прие една резолюция за фалшивите новини. Тя беше свързана най-вече с активната роля на генератори на фалшиви новини, свързани с Русия и с "Ислямска държава", но това не е достатъчно. Би трябвало да продължават усилията в тази посока, но, за съжаление, тази директива няма да реши този проблем. Аз знам, че в Mediapool имате рубрика FactCheck - има нужда от такива неща, няма как да се получи по друг начин. В едно отношение директивата би решила част от въпросите, защото много от печатните медии се оплакват от това, че когато губят автори, губят съдържание и възможност да имат независима редакционна политика. Български вестник с независима редакционна политика може да се открие много трудно. За всеки се казва, че "това е вестникът на тази група или на онази група". Печатните издания в България са станали като говорители на определени групи. А битката на директивата е да даде възможност да има печатни медии, тоест те да могат да печелят от основната си дейност.

Според Вас има ли нужда от общоевропейско законодателство за повече прозрачност на медийната собственост?

Моето вътрешно убеждение е за по-малко общи регламенти. Това е смисълът на "Европа на няколко скорости". Но по отношение на собствеността на медиите съм напълно съгласен (че трябва да има формални регулации, б. р.), защото медиите са много повече от първа, втора и трета власт. Те буквално формират обществено мнение и могат да го променят в една или друга посока, така че собствеността трябва да е ясна. Прехвърлям ви към актуалния спор между двете наши ефирни телевизии с обвиненията и уникално грозния скандал помежду им. Въпреки че отдавна се занимавам с политика и се интересувам, аз не зная кой е собственикът на едната и на другата телевизия. И ако той е посочен, дали това е истинският собственик или зад него има друга верига от други заинтересовани и свързани лица. Като си дадем сметка, че една медия може да спечели избори за един или да загуби избори за друг, ясно как собствеността променя нещата.

Смятате ли, че медийното влияние е наистина толкова силно?

Да, много е силно. Виждам го все повече и повече по време на избори. Сега най-голяма тежест имат електронните медии, но навремето така е било с писаното слово и радиото.

Тоест, новата евродиректива е далече от тази проблематика?

Странична е, няма отношение. Тя по-скоро засяга производителите и носителите на права.

Какво се случва със свободата на словото у нас, като наблюдавате друг актуален спор - между главния прокурор и бизнесмена Сашо Дончев, който е издател на в. "Сега"? Какво трябва да се направи в този случай?

Тук имаме дума срещу дума. И двамата твърдят различни неща. Не мисля, че такива разговори са обществено приемливи, макар че в една нормална и чиста обществена атмосфера не би било проблем бизнесмени да водят разговори с представители на прокуратурата. Но при нас всичко е под подозрение, каквото и да се каже. Този разговор с нищо не допринася за доверието в институциите.

Може ли да се направи нещо за подобряване на медийната среда в България?

Нужно е това, което вие се опитвате да правите, въпреки че невинаги съм съгласен с редакционната политика и често се ядосвам на текстовете (в което няма нищо лошо) - да се изсветлява собствеността и да има проверка на фактите. Това е, което трябва да се направи. Макар да не съм добре запознат, може би трябва да се обмисли вътрешно законодателство по отношение на собствеността на медиите и на генераторите на фалшиви новини. Виждате, че има и такива, които не са политически свързани, но те разчитат на ниско образование и на продаваемостта на скандални, отвратителни клюкарски, клоакни новини, които се самозавъртат, генерират трафик и така печелят от реклами.

В новото управление (коалицията ГЕРБ-"Обединени патриоти") дали ще ви стигнат силите и за тази тема?

Не мога да прогнозирам. Но при всички положения това ще е тема, която сама ще ни гони. Ние няма как да бягаме от нея и не желаем да бягаме.

Споделяне
Още от Интервюта