Може и да запазим шестте района за планиране, но ще е трудно

Може и да запазим шестте района за планиране, но ще е трудно

Госпожо Михайлова, ще се променя ли броят на плановите райони в България от шест на четири? 

Има създадена работна група със заповед на премиера, която трябва да разработи концепция за технически консултации с Евростат за определяне на териториалните единици за статистически цели. Това се наложи, след като Европейският съюз, когато се подготвяше за новия си планов период 2007 – 2013 г., прие общовалиден регламент, определящ нивата на териториалните единици в целия ЕС. Не става въпрос да се променят административните единици на страната, а само териториалните единици на плановите райони.  Работната група действително разгледа много варианти за териториалното разделение и този за 4–те планови района е само един от тях. Но ние основно трябваше да се съобразим с правилата и изискванията на регламента, защото всяка друго упражнение е безсмислено. 

Да разбирам ли, че когато у нас е подготвян Законът за регионалното развитие, тези изисквания към териториалните единици не са действали в ЕС? 

Действаше общо разбиране, но нямаше създаден регламент, който е задължителен документ за всички страни–членки. Когато е подготвян Законът за регионалното развитие, България не е била страна–член, а в момента ние работим от позицията, че от 1 януари 2007 г. този регламент вече ще е задължителен за нас. Но не само България се занимава с ново планово райониране. И други европейски страни преразглеждат своите райони.

Какви са изискванията на ЕС към плановите райони и има ли друг вариант освен разделението на 4 района? 

Разбира се, че има. Могат  да се запазят шестте района за планиране, като цели области от сега действащите райони се прехвърлят към други, за да се спази европейския регламент. Основният критерий за обособяване на една териториална единица в европейският регламент е броят на жителите. Посочено е, че той трябва да е минимум 800 хиляди жители и максимум 3 милиона. Сами виждате, границата е много широка, но самият общоевропейски мащаб предполага тези толкова широки граници. Има райони на ЕС, като северните скандинавски страни, които са статистически единици с огромна територия и много малко население. 

Проблемът в България е чисто демографски, което най-ясно се вижда в Северозападния и Югоизточния райони за планиране. В Северозападния район имаме население малко над 500 хил. души, което е далеч от искания минимум за 800 хиляди души. В Югоизточния район разликата е по-малка, но също е под нормата.

Ако не променим броя на районите за планиране и те останат шест, възможностите за съжаление не са толкова много. Тогава областите Плевен и Ловеч ще трябва да отидат в Северозападния район за планиране, а област Стара Загора ще влезе в Югоизточния район, за да се покрият минималните изисквания за броя на населението от Евростат.

Не е ли малко изкуствен този модел за определяне на териториалните граници? Спомням си, че имаше много страсти от страна на общините и областите при определяне на границите на действащите в момента планови райони, това няма ли да се повтори отново? 

Определянето на такива единици е много важно, защото европейската статистика се основава на тези единици и когато отчита данните за усвояване на кохезионния и структурните фондове. На базата на тези териториални единици в ЕС може да се направи анализ за това, доколко интервенцията от тези фондове е довела до  развитието на естествено определените географски или исторически райони. Това всъщност е логиката на районите.

Бъдещото райониране зависи от крайното решение на работната група и от това как ще протекат консултациите с Евростат.

Ако преминем към тяхното окрупняване, което ще се реши и с участието на местната власт, можем да приложим варианта за консолидиране на двата плана. Това е по-лесният вариант от гледна точка на статистиката, защото ще се консолидират данните, и от гледна точка на плановите документи. Този вариант ще доведе до по-малко сътресения. Вариантът с прехвърляне на области от един район към друг ще изисква повече работа по новите плановете за развитие,  защото ще се променят профилите им.

Ако примерно област Стара Загора премине териториално към Югоизточния район, ще се промени самата характеристика на Стара Загора, която в момента е в Южен централен район. И от гледна точка на подготовката на документи вариантът за прехвърляне на областите от един район към друг е по-сложен, но трябва да имаме предвид, че в процеса на регионалното развитие са включени и много други фактори. 

Трябва да има обществена нагласа, за да се приеме единият или другият вариант. В много случаи експертите казват примерно, че за да отговорим на изискванията за устойчиво развитие, трябва да приемем варианта с четирите района. Но, ако обществото не е готово да приеме новото райониране, трябва да си зададем въпроса дали си струва да се отварят нови фронтове. От работата си с общинските и областните управи обаче аз съм оптимист, а крайното решение за този въпрос ще се вземе от парламента. Няма да се наложи административно.

Концентрацията на голяма част от населението в определени точки на страната ли е големият проблем при определянето на административните единици и кои фактори ще натежат повече при избора на модела за определяне на териториалните единици? 

България има сравнително добре развита селищна структура, но населението е неравномерно разпределено в тях. Неведнъж  е обсъждано демографското развитие на нацията и перспективите, така че няма какво да се учудваме щом се изправим пред този проблем.

Критичният пункт, с който ще се съобразим при определяне на новите териториални единици, е броят на населението, разбира се. След това обаче ще се отчетат естествено наложилите се исторически и географски фактори. Една планина например може да бъде както връзка, така и преграда на два района. Съществуват културни и икономически връзки между отделните региони на страната.

Не можем да не отчетем и вътрешно регионалните различия в България. Защото когато говорим за Югоизточния район трябва да имаме предвид, че в него се намира Бургас - една развиваща се градска агломерация с пристанище, производство и ниски нива на безработица и едновременно с него там е и община Малко Търново, както и другите селища в Странджа. Когато подготвяме новите териториални единици трябва да се стремим те да доведат до преодоляване на големите различия между градските и селските райони у нас.

Кога трябва да сме готови с новото териториално разпределение? 

На 1 януари 2007 година новото райониране трябва да е факт, т.е. дотогава трябва да сме приели промените в Закона за регионалното развитие. До края на тази седмица работната група трябва да излезе с предложения до премиера за новите териториални единици. Очаквам, че техническите консултации с Евростат ще се проведат в началото на септември и в зависимост от техния резултат ще предложим промените в закона.

Казахте, че крайното решение за новите планови райони ще е на парламента, но в предложения проект за изменение на Закона за регионалното развитие е записано, че териториалният обхват и броят на районите ще се определи с постановление на Министерския съвет. Това правителствено решение ще бъде ли включено по някакъв начин в закона, за да го обсъдят депутатите? 

Когато подготвяхме първия вариант за изменение на Закона за регионалното развитие знаехме, че ще се наложат промени в демографския профил, но нямахме все още конкретните параметри и възможност за технически консултации с Евростат. Затова предложихме опцията новите райони да се определят с акт на Министерски съвет, защото искането от Евростат можеше да се появи във всеки един момент. От Евростат коректно ни съобщиха условията преди изтичане на крайния срок и вече е напълно възможно новите граници на районите за планиране да се изпишат и в самия закон.

Какво ще се случи с вече приетите планове за развитие на шестте района, ще се наложи ли те да се променят и това ще повлияе ли върху националната стратегическа референтна рамка? 

При всички случаи ще се наложи да се променят плановете за развитие на действащите в момента райони, но няма да е сериозно, защото те и сега са разработвани на принципа на отворената система. Няма да се налагат промени в областните и общинските планове за развитие. Конкретните проекти във вече подготвените стратегии няма да се променят. Промяната на плановете ще дадат отражение в аналитичната част на националната стратегическа реферантна рамка. Що се отнася до стратегическата част , т.е. приоритетите на страната няма да се променят. Няма никакво значение за развитието на туризма или за здравеопазването, дали територията ще е разделена на 6 или на 4 района.

Това се отнася и за оперативните програми, защото за този планов период, решихме да подготвим една оперативна програма “Регионално развитие”, а не примерно шест според плановите ни райони, както го правят големите европейски страни.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес