Може ли българската поръчка за F-16 да се окаже оръжие на Русия в хибридната война?

Сделката със САЩ за 8 изтребителя F-16 е най-значимата и скъпа стъпка в модернизацията на Българската армия през последните най-малко 20 години, но сега има опасност тя да се превърне в хибриден инструмент на Русия. Договорът бе сключен от последното правителство на Бойко Борисов, но управлението му ще засегне следващите правителства, които носят отговорността за успешното му реализиране.

Още преди подписването на сделката имаше полярни реакции – и политически, и обществени. Кабинетът на Кирил Петков към момента дава разнопосочни сигнали за F-16, но трябва да има предвид, че това много скоро може да бъде използвано вътрешнополитически по линия на противопоставянето НАТО - Русия.

Освен това, евентуалното отстъпление от плановете България най-накрая да свали от въоръжение старите съветски изтребители МиГ 29, ще запази зависимостта на българската бойна авиация от Русия и ще осигури още милиони левове траншове към Москва.

Основните хибридни оръжия на Москва са именно подобни слабости в страни членки на НАТО, които тя използва активно. В България има много компоненти, които ѝ осигуряват възможности за действие – корупцията, проруските партии, но в случая - най-вече неубедителното участие на страната ни в НАТО, което се отразява ясно в полемиката около F-16.

В същото време България трябва ясно да защити интересите си при реализирането на договора и да дава ясни отговори на данъкоплатците.

Сделката

Сделката със САЩ беше по-скъпа от някои европейски оферти, а и поддръжката на машините няма да е евтина. Всички тези параметри не бяха тайна, но бе взето политическо решение да се разчита на Съединените щати, водещият съюзник в НАТО. Подобни междудържавни сделки никога нямат само финансово измерение, а съчетават редица други стратегически интереси, така че в решението на тогавашните управляващи няма нищо осъдително. Освен може би това, че се опитаха да прикрият избора си в провеждането на процедура, която беше компрометирана.

Именно това стана причина за основните критики на президента Румен Радев – не срещу F-16, a по линия на процедурата.

В крайна сметка решението беше успешно гласувано в парламента и парите бяха платени авансово – над 2.1 млрд. лева, тъй като България нямаше към този момент изискваната от САЩ кредитна история за разсрочено плащане.

Възможности за стратегическо партньорство

След сделката Борисов и тогавашният американски президент Доналд Тръмп стигнаха до споразумение за стратегическо партньорство, което бе подкрепено с 10-годишна "Пътна карта за сътрудничество между Република България и САЩ в областта на отбраната". Споразумението дава много възможности на България, които засега не се използват пълноценно.

България и САЩ ползват съвместно и четири военни бази у нас. Но курсът на българските политици, водени от "тарикатското" убеждение, че може да сме хем в НАТО, хем да се снишаваме пред Русия, води само и единствено до уязвимост на страната в областта на сигурността и колебания в българското общество какви сме точно и с кого.

Днес, когато са в опозиция, политици от ГЕРБ безстрашно заемат позата на пронатовски ястреби, но именно техният лидер Бойко Борисов изповядваше "доктрина", която най-добре може да се опише с думите му, че иска вижда в Черно море "платноходи, яхти, мир и любов", а не "военни фрегати да се разхождат напред и назад".

Всичко това не позволи на България да засили адекватно отбранителния си потенциал дори в условията на кризата около Украйна, започнала през 2014 г. с анексирането на Крим от Русия и продължаваща сега с амбиция за завладяване на цяла Източна Украйна.

България по собствено настояване остана извън плановете на САЩ да помогнат на страните от източния фланг на Алианса. Така у нас не бяха изпратени допълнителни сили, както това стана в Румъния и Полша.

Преодоляване на зависимостта на бойната авиация от Русия

Основната цел на сделката със САЩ е страната ни най-после да има модерни военновъздушни сили и да се освободи от зависимостта си от Русия. Планът е след първите 8 F-16 да бъдат закупени още 8, за да могат да бъдат свалени от въоръжение МиГ-овете.

Проблемът обаче е, че засега няма ясен план кога може да стане това.

Служебният военен министър Георги Панайотов вече изпрати писмо-искане за получаване на проектодоговор (LoR for LOA) за придобиването на още осем многоцелеви изтребители F-16 Block 70.

Първоначалните сигнали са, че офертата ще е по-висока от цената, на която придобихме първите 8 машини – 2.1 млрд. лева. Това зависи от искания от България пакет оборудване и въоръжение, но няма да е изненада, ако цената се доближи до 3 млрд. лева. Добрата новина е, че тези пари ще могат да бъдат изплатени разсрочено, тъй като България вече има изискваната от САЩ кредитна история.

Противоречиви сигнали

Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев обаче даде сигнали, че не е готов да одобри бързо подобна сделка, въпреки политическия консенсус около модернизацията на армията, който бе потвърден от заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по-рано този месец.

В коментарите си Асен Василев говори за "самолети на чертежи" (израз, използван и от проруските тролове).

Нормално е за финансов министър да не приветства милиардни военни сделки, докато страната има да решава редица други големи и малки кризи, но той трябва ясно да аргументира решението си, а не да влиза в евтини разправии.

Още повече, че договорът с F-16 е междудържавен.

Ако поръчваме изтребители F-16, това ще стане след като започнем да получаваме доставките по първата поръчка, обясни Василев.

Към момента няма яснота кога ще бъдат доставени новите F-16. Oт САЩ потвърдиха, че заради пандемията ще има забавяне, а според премиера Кирил Петков то може да е две години.

Сегашният план е първите нови машини да пристигнат в края на 2023 година и ако доставката наистина се забави с 2 години, излиза, че България ще поръчва новите изтребители след 2025 година.

До доставката и на втория транш F-16, България остава "в ръцете" на Русия и не може да се откаже от MиГ-овете. И в бюджета за тази година са предвидени над 120 млн. лева за поддръжката на съветските машини, които може да се използват до 2029-2030 година.

Срещу планираните разходи има остра съпротива от "Демократична България", но тези пари трудно могат да се орежат, ако България иска да участва в охраната на въздушното си пространство.

В същото време атаката на Русия срещу Украйна вероятно ще направи невъзможно поддръжката на българските МиГ-ове от руската корпорация РСК "МиГ".

Правителството ще трябва бързо да намери решение за поддръжката на МиГ-овете извън Русия.

Отлагането на новата поръчка за американските самолети със сигурност ще я оскъпи още повече, защото военните сделки поскъпват с всеки изминал месец.

Забавянето

Военният министър Стефан Янев каза, че ще се обсъжда със САЩ темата за евентуални неустойки, но Асен Василев каза от своя страна, че такива не се предвижда.

Въпросът със забавянето трябва ясно да се обясни на българските граждани, защото той ще бъде използван за засилване на антинатовските настроения у нас.

За сравнение, Русия плати неустойки по рамковото си споразумение с Министерството на отбраната за поддръжката на МиГ 29.

Не на последно място, България трябва да свърши работата си и да модернизира авиобазата "Граф Игнатиево", за да е в състояние да приеме новите F -16 навреме. За целта са планирани около 300 млн. лева, но работата изостава.

Какво следва?

Решението България да купи по-скъпите F-16 е изцяло нейно. Не е била подвеждана нито за цените, нито за разходите за експлоатация. Първият транш вече дори е изплатен и отговорностите на правителството е да контролира качествено процеса по усвояването на новите машини и да се възползва максимално от възможностите за стратегическо партньорство в НАТО.

И ако то не се справи, F-16 все повече ще става част от хибридния арсенал в България.