Може ли дългосрочните договори да са котва за цената на тока за бита

Цените на природния газ, петрола, електроенергията и изкопаемите горива не спират да растат от лятото насам, а заедно с тях и тревогите на редица страни по света как да се справят с неочакваната енергийна криза. В България грижите се фокусираха върху проблемите със скъпия ток на бизнес потребителите – и едрите индустриалци, и дребният и среден бизнес се задъхват от цените и постоянно отправят искания и идеи за справяне със ситуацията.

Сред предлаганите мерки са повече дългосрочни продукти на борсата, купуване на ток за година напред от АЕЦ "Козлодуй" и НЕК в специални търгове, на по-ниски от борсовите цени. Това по същество е отстъпление от пазарните принципи и на практика лишава държавните дружества от възможността да изкарат повече пари от борсовата конюнктура, при положение, че преди години неведнъж са упреквани, че продават енергията си прекалено евтино и по непрозрачен начин.

В тази ценова буря, резонно идва въпросът и за цените на бита, които у нас се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) веднъж годишно - на 1 юли, но при подобни сътресения на пазарите могат да се преразглеждат на шест месеца. Още през август – тоест няма и два месеца след определянето на тарифите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" – т.нар. крайни снабдители, председателят на регулатора Иван Иванов каза, че от 1 януари се налага тяхното преразглеждане. Тогава той все още говореше за отражението на скъпия газ, но към това се прибавиха и рекордните цени на електроенергията, които на българската и на европейските борси в определени часове вече надхвърлят 600 лв./МВтч.

Две оръжия срещу шоково поскъпване

Някои представители от енергийния бранш започнаха да прогнозират, че от януари цените на тока ще скочат с 20, 30, че и 50 процента. Шефът на регулатора, естествено, не си позволи коментари в тази посока, заради волатилността на борсовите цени, а и защото КЕВР има механизми, които да приложи, за да не позволи подобно шоково поскъпване.

Реално две са оръжията, които КЕВР може да използва срещу шоков ръст на цените за домакинствата.

Едното са приходите от държавната търговия със спестени парникови газове, които неведнъж са сочени от бизнеса като възможно решение на неговите проблеми със скъпия ток, но реално се използват за туширане на тарифните дефицити при бита и компенсация на производителите на зелена енергия. От началото на годината до края на септември екоминистерството е продало въглеродни емисии за 1.158 млрд. лв., според предоставени на Mediapool от ведомството данни. И макар за момента тяхната стойност в европейската търговия да се е стабилизирала около 60 евро за тон, очакванията са отново да поскъпнат в началото на 2022 г.

Друго оръжие – колкото и еретично да звучи предвид критиките от години от страна на бизнеса, политическите атаки и дори жалбите в ЕК и заканите за разваляне – са дългосрочните договори за изкупуване на ток от т.нар. американски топлоелектрически централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3" и "Ей И Ес Гълъбово".

Скъпите вчера договори днес са евтини

Ако през юли техните цени - съответно 240 и 295 лв./МВтч - бяха двойно и повече от прогнозната борсова цена на КЕВР от 119 лв./МВтч,, само месец по-късно те вече бяха в диапазона на стойностите на свободния пазар. Днес – при цени от 400 лв. на пазара ден напред, реално те са над 30 процента по-ниски, а в сегмента на двустранната търговия цените им са в границите на постигнатите в последните два проведени такива търга – на 29 и 30 септември, когато токът от АЕЦ се изтъргува на 237 лв., а от ТЕЦ "Марица Изток 2" – на 299 лв.

Тоест, в момента КЕВР разполага освен с евтиния ток от АЕЦ "Козлодуй", чиято цена от 1 юли 2021 г. е определена от КЕВР на 55.10 лв./МВтч, и с двата силно оспорвани дългосрочни договора, които обаче сега са на цени под борсовите.

За да стане по-ясна картината, трябва да се види каква е структурата на ценообразуването за бита. В решението на КЕВР за регулираните цени на тока има конкретни квоти за енергията, която НЕК трябва да купи от производителите и да я продаде после на крайните снабдители ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". За сегашния период - от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г., регулаторът е решил, че АЕЦ трябва да даде на бита 2.9 млн. МВтч на цена от 55 лв.

Най-голямо количество – 3.1 млн. МВтч е определено за "КонтурГлобал" на стойност 240 лв., следва "Ей И Ес" с 2.6 млн. МВтч за 295 лв. Съществен принос за домакинствата дават и водните централи на НЕК, които осигуряват 1.1 млн. Мвт, при това на доста ниската цена от 83.50 лв.

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" първоначално не бе предвидена да продава за бита, но след нареждане на енергийния министър получи квота от 1 млн. МВтч, за да има въобще приходи, тъй като към онзи момент ѝ бе невъзможно да продава тока си на свободния пазар, заради много високите ѝ цени.

При трите въглищни централи обаче има една особеност – техните цени се компенсират от Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС) заради парниковите квоти и така реално НЕК купува от тях тока за бита на цена от 126.62 лв./МВтч. Което е дори повече от наполовина по-малко от сегашните борсови цени.

Интересен момент е и присъствието на производство на ток от топлофикации и заводски централи за домакинствата. Вярно, то е малко – едва 4400 МВтч на цена 342 лв., но тя също се компенсира от ФСЕС и реално НЕК я купува за 125 лв./МВтч. Така се формира една средна цена от 108.37 лв. за тока, купуван от крайните снабдители.

Какво ще покажат разчетите на регулатора за квотите и новите прогнози за борсовите цени, предстои да се види, но историята с дългосрочните договори на двете американски централи има още един аспект, който може да бъде използван за натиск на цените не само при бита, но и за бизнеса.

НЕК даже излиза на печалба от тези контракти

Всъщност НЕК, купувайки цялото количество ток от "КонтурГлобал" и "Ей И Ес", разполага и с обеми, които пуска на свободния пазар. Те не са големи, но реално в момента цените им са доста под пазарните, което означава, че държавният снабдител реално печели от тези договори на борсата. Освен това става въпрос за количества, които могат да се предложат от "Националната електрическа компания" в така желаните от бизнеса дългосрочни доставки, смятат експерти.

Те признават обаче, че остава рискът от ново поскъпване на парниковите квоти, което вероятно възпира НЕК да предложи на пазара по-дългосрочни договори, страхувайки се от потенциални загуби от фиксираните цени или пропуснати ползи, ако те се окажат още по-високи от сегашните.

Всъщност от началото на 2021 г. досега НЕК е участвала в платформата за двустранна търговия на борсата за ток едва десетина пъти. През февруари и март, когато има енергия от водните ѝ централи, и през август, когато реално цените на тока започнаха да се катерят нагоре, но офертите са били за седмични продукти. В последните два месеца НЕК не е предлагала дългосрочни количества, въпреки обявените от служебния министър намерения държавните централи да пуснат малки и по-евтини пакети за по-дребния бизнес. Количества предложиха само АЕЦ и ТЕЦ "Марица Изток 2", като цените съвсем не бяха ниски и обемите бяха изкупени от големи търговци за износ и от заводи. НЕК реално се вписва в общата търговия на тока в сегмента ден напред, където и се постигат най-високите цени, изключая определени часове в търговията в рамките на същия ден на доставката.

Какво мислят експертите

Според главния икономист на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков в момента пазарът на електроенергия е изключително несигурен и никой не иска да рискува с по-дългосрочни договори, защото не е ясно дали ще спечелят, или ще загубят. "Ако в момента и двете страни сключат договори на 200 лева, ще са прецакани и двете", коментира Стайков пред Mediapool.

Дали дългосрочните договори с американските централи могат да окажат въздържащо влияние върху ръста на цените за бита, зависи от подхода на КЕВР при определяне на квотите за регулирания пазар за електроцентралите, плюс пазарната прогноза, което реално ще формира цената за бита от 1 януари, смята той. "В момента двете централи нямат допълнителна тежест в цената на електроенергията. Бонусът в момента е въобще наличието на регулиран пазар, който е вид дългосрочен договор за бита", посочи икономистът, като прогнозата му е, че не се вижда развиделяване при цените за потребителите.

Иванка Диловска, член на управата на Института за енергиен мениджмънт, отбеляза пред Mediapool, че нещата с изкупуването на тока по дългосрочните договори на двете американски централи не са еднозначни, но е факт, че в момента техните цени са по-ниски от пазарните. Тя обаче предупреждава, че не бива да се сравняват цените на дългосрочните договори, дори на предлаганите на борсата от държавните производители на електроенергия, с тези в сегмента за свободната търговия "ден напред". Диловска смята, че проблем на българската борса за ток е липсата на разнообразни продукти, предлагани от производителите, както и търсени от купувачите, както и неизползването на финансови инструменти, а не в самия пазарен модел.

Според икономиста Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика и преподавател в Софийския университет, по-изгодната в момента цена на електроенергията от двете американски централи спрямо борсовите стойности би трябвало да има задържащ ефект във формулата за евентуалната актуализация на цената на тока за бита. Той също обърна внимание, че от разликата в цената за купуване на енергията от тези две ТЕЦ и при продажбата на борсата НЕК печели, което намалява общата тежест на двата договора в цената на тока за домакинствата.

Промяната на цените от 1 януари е в ръцете на регулатора. Тя обаче зависи и това дали и как ще сработят подготвяните от правителството мерки за повече енергия на борсата и по-лесен достъп до търговете, за да паднат цените по-трайно. Факт е обаче, че в момента дългосрочните договори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал", срещу които яростно воюваха индустриалци, синдикалисти и политици, са всъщност изгодни при настоящата конюнктура. А бизнес потребителите искат точно дългосрочни договори, за да имат предвидимост на разходите си. Същата бе идеята за тези контракти с двете ТЕЦ – предвидимост на приходите за изплащане на инвестициите им в строежа на едната и екологизацията на другата централа.