Може ли израсналата в ГДР Меркел да е наистина изненадана, че САЩ я шпионират?

Когато Ангела Меркел растяла в комунистическата Източна Германия, тя си спомня как родителите ѝ ставали неспокойни, ако говорела твърде дълго по телефона. "Затваряй! ЩАЗИ подслушва и всичко се записва", я предупредила майка ѝ според една нейна биография. Обаче някъде по пътя между детството си зад Желязната завеса и встъпването в длъжност като канцлер на обединена Германия Меркел изглежда е загубила страха си от подслушване.

Миналата седмица тя се обади на Барак Обама да поиска разяснения по съобщенията, че американската Агенция за национална сигурност (АНС) е следила мобилния ѝ телефон. Протестите обаче звучат неубедително за тези, които са предупреждавали за вездесъщото подслушване на САЩ. Критици казват, че Меркел или е наивна, или се прави на изненадана пред сънародниците си.

"Фрау Меркел е била подслушвана откакто е била тийнейджърка. Единственото, което ме изумява при разгневената реакция е, че някои хора са изумени. Всеки, който е наясно какво е ставало през последните 30 години, би допуснал, че всички електронни комуникации се подслушват от някого", заяви писателят на шпионски романи Фредерик Форсайт, който е бил кореспондент на Ройтерс в Източен Берлин.

Преди падането на Берлинската стена през 1989 г. всепроникващата източногерманска тайна полиция ЩАЗИ е имала 2000 шпиони и сътрудници в Западен Берлин и Западна Германия, включително близък сътрудник на тогавашния канцлер Вили Бранд. Тя също така е ръководела широкомащабна операция по телефонно подслушване на източногерманци.

Като млада жена в Източна Германия през 70-те години със самата Меркел, която сега е на 59 години, се е свързал агент на ЩАЗИ, който се опитал да я вербува, когато тя кандидатствала за работа в университет. Тя отхвърлила предложението като казала, че това не е за нея, съобщи тя по-късно пред германска телевизия.

Уменията на широката мрежа от агенти на ЩАЗИ не са били пропилени в Меркелова Германия. Бивши шифровчици на ЩАЗИ сега работят за германското правителство, писа миналия месец сп. "Шпигел".

След избухването на скандала с подслушванията Германия привика посланика на САЩ за пръв път в историята на двустранните отношения в най-тежкия разрив между двамата съюзници за едно десетилетие. "Шпионирането между приятели е напълно недопустимо", каза Меркел.

По време на предизборната кампания през август Меркел и министрите ѝ отначало омаловажиха това, което знаят за програмата "Призма" на АНС след като в медийни съобщения се разкри, че американските шпиони са прехващали средно по половин милиард телефонни разговори, имейли и есемеси в Германия на месец, както и че са подслушвали германски административни сгради и официални лица.

"Меркел се преструва на изненадана. Правото на личен живот е важен въпрос в Германия и тя трябва да реагира така, иначе ще има проблем с доверието", каза Кристиан Ламерт, политолог в Берлинския свободен университет.

Михаел Деш, експерт по международна сигурност в университета "Нотр дам", намекна, че Меркел, която често ползва необезопасен мобилен телефон, който според експерти може да бъде подслушан дори от любители хакери, се държи неискрено. "Разкритията, че САЩ шпионират не само враговете си, но и близки съюзници като Германия, доказват старото схващане, че великите сили нямат постоянни съюзници, а само постоянни интереси", каза Деш.

Някои високопоставени германски официални лица приемат като даденост, че телефонните им разговори и имейлите им се следят. "Когато сте член на правителството, трябва да допуснете, че се случва - от всички страни", заяви вицеканцлерът Филип Рьослер пред сп. "Сисеро".

Според колумниста от в. "Берлинер моргенпост" Хайо Шумахер, "единственият проблем е, че американците бяха хванати". Форсайт, сред чиито бестселъри са "Денят на чакала" и "Досието Одеса" заяви, че германското разузнаване силно инвестира в подслушване.

"За какво по дяволите си мисли тя, че отиват всички тези разходи? Нямат ли представа какво става по света?", запита Форсайт, който е отразявал Студената война от Източен Берлин през 1963-1964 г.

Някои германци приемат подслушването на Меркел от САЩ като предателство от страната, която е направила най-много в защита на демократичната Западна Германия от подкрепяните от СССР комунисти по време на Студената война. Проблемът е водещ в германските медии през последната седмица.

Германските власти изпратиха хеликоптери да изпълнят полети на малка височина за оглед на покривите на посолството на САЩ в Берлин, което се намира на около 800 метра от офисите на Меркел, и на консулството на САЩ във Франкфурт, съобщиха германски медии.

И все пак шокът и възмущението са значителни, като се има предвид историята на Берлин, който бе разделен от Стената до 1989 г. и бе разсадник на шпионаж от Изтока и Запада, където размените на шпионите ставаха на моста Глинике. САЩ използваха Западен Берлин като подслушвателен пост за Източна Европа.

През август Меркел заяви, че правителството е запитало интернет доставчиците дали имат данни, че се извършва шпионаж над германци. "Всички те отрекоха", каза канцлерката и добави, че е сигурна, че самата тя не е следена.

Германски официални лица казват, че разузнавателната информация от САЩ е помогнала за осуетяването на половин дузина терористични заговори в Германия през последното десетилетие, докато Форсайт каза, че Вашингтон може да сметне, че има повод да следи страна, където са били планирани атентатите от 11 септември 2001 г.

"Ако ще ползвате необезопасен мобилен телефон, ще ви подслушват. Идеята, че подслушването на съюзник е нещо ново, е пълна глупост", каза Форсайт, който не ползва нито компютър, нито мобилен телефон.

По БТА