Може ли КС да реши проблема "Марковска"

Има ли юристи в тази държава? Има ли закони? Важи ли принципът на върховенство на закона или той е безнадеждно дерогиран?

Колкото и да е конфузно да се задават подобни въпроси броени дни след като Юридическият факултет на Алма Матер отбеляза 120 години от създаването си, за съжаление те са напълно уместни. Чл. 6, ал. 2 от Закона за Конституционния съд гласи: "Съдията полага клетва в едноседмичен срок от назначаването или избирането му в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд".

Георги Ангелов бе избран за конституционен съдия на 24 септември, преди месец и половина, от общото събрание на съдиите във върховните съдилища. На 31 октомври, т.е. преди седмица и половина, парламентът избра двамата конституционни съдии от своята квота Анастас Анастасов и Венета Марковска. В същия ден президентът подписа указа за назначаването на Борис Велчев за съдия в КС.

По закон всички те вече трябваше да са положили клетвата в КС: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се."

Все още обаче не се знае кога четирите нови попълнения от тазгодишната ротация в съда ще положат клетва. Върти се сакралната дата 15 ноември, а в четвъртък президентът направи ексцентричното предложение да се закълнат само трима от новите съдии – "с изключение на Марковска".

Намесата на Плевнелиев

Според официалното прессъобщение на президентството от 8 ноември:

"Новите членове на КС бързо да поемат ангажиментите си, за да може КС да работи в един нормален състав, призова днес президентът Росен Плевнелиев. Помолен за коментар по кандидатурата на съдия Венета Марковска за член на КС, държавният глава подчерта, че в момента съдът е в намален състав и "в невъзможност да взема решения".

"Институцията КС има нужда най-достойните да бъдат негови членове, но и от много бързо решение, а не от административни процедури и протакания", посочи Плевнелиев. "В Конституционния съд трябва да влязат най-достойните, най-чистите и с много високи морални критерии хора. Това, че в обществото има такива сериозни съмнения, вече е проблем само по себе си, но не съм аз този, който ще посочи "да" или "не"в казуса с госпожа Марковска", категоричен беше държавният глава."

В цялото това комюнике има една констатация, която е категорично неприемлива и тя е в последната фраза: "категоричен беше държавният глава" . Г-н Плевнелиев по принцип никога не е категоричен, но този път е надминал себе си. Успял е да каже нещо и след това сам да се опровергае, при това без да излъже и в двата случая.

Една вярна констатация "това, че в обществото има такива сериозни съмнения, вече е проблем само по себе си", веднага след това е омаловажена от човека, от който се очаква да е морален стожер на властта.

Въпросът обаче остава:

Кой ще е този, "който ще посочи "да" или "не" в казуса с г-жа Марковска

Вероятно г-н президентът сам не си дава сметка колко е важен въпросът, който той задава. Кой ще посочи, наистина? Както се оказва, сертификат за морална чистота у нас издават МВР и полицията!

Докато КС чака някой да благоволи да му каже за кога да насрочи клетвата, парламентът си изми ръцете с някакво писмо на председателката на правната комисия Искра Фидосова до Барозу, а премиерът Бойко Борисов отправи публична молба до г-жа Марковска да порови в паметта си за нещо срамно, оказва се, че ключът към успешното решение на проблема е в МВР и прокуратурата.

Чистене на името

На 8 ноември Венета Марковска изпрати сигнал до Върховната касационна прокуратура и поиска от МВР да издири автора на "доноса" срещу нея. Какъв точно сигнал е подала тя и на какво основание очаква МВР да извърши издирването на едно частно лице не става ясно. Но въпреки липсата на ясни основания да иска от МВР и прокуратурата да излъскат името ѝ, при това спешно, г-жа Марковска изтъква именно този аргумент в писмото си до председателя на Конституционния съд, с което го уведомява, че ще встъпи в длъжност и ще положи клетва след като отпаднат съмненията в нейната репутация. Без никакво съмнение, че това ѝ се дължи. А КС ще чака, ако трябва и с години.

При това, в кореспонденцията си с председателя на КС, както и с другите институции, г-жа Марковска със завидно самочувствие слага знак за равенство между загубеното си достойнство и авторитета на държавата и нейните институции.

Тук даже е неуместно да се припомня Левски с неговото: "Ако загубя, губя само мене си..."

Днес по-първите хора са отъждествяват с държавата

В същото време, във Фейсбук гражданското общество протестира срещу подобна наглост.

По света, хора, чието име може да се окаже позацапано, ако се извади на светло, просто не се кандидатират за високи държавни длъжности. А ако се кандидатират, учтиво (или не чак толкова) им вадят червен картон. В България цялата държавна машина се оказа впрегната в почистване на едно име. И дори Конституционният съд дърпа шалтера от респект към това свещенодействие.

Държава, в която от МВР и прокуратурата се очаква да очистят името на един високопоставен съдия, за да заеме той още по-висок пост, нищо добро не я чака.
Но пък няма как да се отрече и известен прогрес.

Досега любимото занимание на МВР беше да омаскарява съдии.

Пълната парализа и абсолютната безидейност на институциите в казуса "Венета Марковска" поставят въпроса какво да се прави.

Очевидно е, че г-жа Марковска не само няма намерение да подава оставка като конституционен съдия, а ще държи като заложник за собствената си кариера авторитета на тъй тачените от нея институции. Още повече че, след този гръмовен скандал, е очевидно, че тя, дори да подаде оставка като конституционен съдия, трудно ще защити правото си да се върне като зам.-председател на ВАС. Авторитетът ѝ е поставен под съмнение твърде публично. Но тя е избрана в КС и само от нея зависи дали ще положи клетва.

Изход от ситуацията?

Има комай само един изход от така създалото се положение – искане за обяваване на противоконституционност на решението на парламента за избора ѝ. От една страна, всеки акт на Народното събрание подлежи на контрол за конституционосъобразност. От друга страна обаче, през 1994 г. КС гледа едно аналогично дело за избора на Георги Марков за конституционен съдия и отказа да подложи на проверка критерия "високи нравствени качества".

Тогава КС отхвърли като недопустимо искането на група народни представители за обявяване на противоконституционен указът на президента Жельо Желев за назначаване на Георги Марков, защото преценката за това дали избраният притежава изискваните от конституцията високи нравствени качества е изцяло на органа, който прави избора/назначението.

"Ако КС можеше по пътя на чл. 149, ал. 1, т. 2 да упражнява контрол върху избора, направен от посочените органи, това би означавало, че сам би могъл да подменя преценката им и в крайна сметка да има решаваща дума при формиране на собствения си състав. Това е недопустимо и тази недопустимост следва от ръководните принципи и общия дух, върху които е изградена Конституцията. Такава възможност е изключена дори и само затова, защото контролът е невъзможен конституционно за акта на един от трите органа (решението на Общото събрание на съдиите от Върховния съд за избор на конституционни съдии не е от категорията на атакуемите пред КС актове). Необосновано е да може такъв контрол да се осъществява по отношение на актовете на президента (указите, с които се назначават членове на КС) и НС (решението за избор), тъй като хипотезите са идентични.

Преценката за избор или назначаване, включително и за притежаването на високи нравствени качества принадлежи единствено на органа, оправомощен да я прави. Тя не подлежи на конституционен контрол, защото е лична и суверенна. Личностната преценка за професионалните и нравствените качества е единствено право и отговорност на избиращия, респективно назначаващия орган. Създавайки такава уредба, конституционният законодател очевидно презумира, че наличието на високи нравствени качества се гарантира от високото положение на избиращия (назначаващия) орган, който заема върхово място в съответната йерархия на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна", пише в решението с докладчик Пенчо Пенев.

Другояче казано, от това решение става ясно, че шансове за успешен конституционен контрол едно такова решение за избор би имало само по отношение на твърдени нарушения на процедурата, но не и при искане за преценка на качествата на кандидата.

Конституционалисти обаче подсказват, че в случая има сериозни основания да се твърди нарушение на процедурата. Според някои самото изслушване на кандидат за конституционен съдия, макар че парламентът не го изпраща в КС с мандат, е основание да се претендира за дисбаланс в отношенията между властите. А колкото и парадоксално да звучи, самото изслушване и последвалите събития показват безпрецедентно ясно, че всъщност парламентът не е извършил преценка за високи морални качества на кандидатите, както изисква конституцията.

Друг е въпросът, че в изградилата се завера на властта за избор на конституционни съдии, при която се размиха границите между управляващи и опозиция, няма кой да пробва с такова питане до КС. Пък и при този срив на авторитета на КС, кой би очаквал от него истинско решение, а не поредната конюнктурна бълвоч.

Съгласно етичния кодекс на българските магистрати: "Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; Магистратът трябва да е с безукорна репутация."

Справедливо или не, в обществото съществува ясно изразено съмнение в репутацията г-жа Марковска. Ако тя не беше съдия, а обикновен гражданин, този въпрос би бил без значение. Освен за нея самата. Но, както и друг път е ставало въпрос, да си съдия никак не е лесно, от съдията се изисква повече отколкото от всеки обикновен гражданин. За да заслужи и високия си статут.