Може ли следвоенна Босна сама да съди военнопрестъпници

Съдилищата за босненската война ще се разделят на две догодина - оттогава Хага ще съди високопоставени политици, а локалните преки извършители ще остави на съда на самата Босна.

Залогът на това начинание е много голям - с него Босна ще докаже или отхвърли тезата за своята необратима демократизация. До този момент локалните съдилища на Босна са повдигнали около 70 обвинения срещу участници в етническото прочистване. Според експерти на Хагския Трибунал тези дела би следвало да са няколкостотин. Това разминаване е стряскащо, но само на пръв поглед - досега Босна имаше извинението, че не завежда дела за войната, защото с това така и така се занимава Хагския трибунал. Имаше и друго извинение - неустановената и зле работеща местна съдебна система. Нейната реформа се смята за институционално приключена едва от миналата година.

Сега извиненията и обясненията отпадат. Към Държавния съд в Сараево ще бъде създадена специална инстанция, която ще се занимава с военните престъпления от 1992-1995 г. Тя ще заработи догодина, с бюджет на международната общност и под временното наблюдение на магистрати от Хагския трибунал. За това се договориха върховният представител на международната общност в Босна Пади Ашдаун, главният прокурор на Хагския трибунал Карла дел Понте и председателят на Хагския съд Клод Жорда.

Това решение поставя Босна пред сериозно изпитание - нейните магистрати ще трябва да докажат, че имат сили и професионален ресурс, за да упражнят правосъдието сами и на място. Както каза вчера Пади Ашдаун, само с работеща съдебна система е постижима демократизацията на младата босненска държава.

Веднага обаче възниква въпросът - как, например, този босненски съд, ще осигурява свидетели по делата. Самият Хагски трибунал среща този проблем - жертвите не искат да свидетелстват, изпитват страх, че преследването срещу тях ще продължи, а ако се явяват в съда, то е предимно с условие, че имената и лицата им ще останат в тайна. Вярно е, че новият план за чисто босненски съд предвижда и програма за защита на свидетели. Но как се осигурява тази защита в една малка страна, където почти всеки със всеки се познава? И най-вече това - как защитаваш един свидетел, след като той дава именно уникални показания, защото е именно уникално, по чудо оцелял от една физическа разправа в дадено село? Най-лесно е да се предположи, че неговото име е известно на престъпниците още преди да възникне всякакъв съд. И че не са измислени програми, с които да се скрие неговата идентичност.

Другият, чисто политически въпрос, е също актуален - независимо от административната реформа в съда, все още няма гаранции, че магистратите на Босна могат да са безпристрастни след тази война, която помете страната им - най-тежката след втората световна. Босна беше и остана многонационална държава, преминала именно през етническа война. Нейните съдилища също са многонационални. Затова въпросът с човешкия фактор е далеч по-основателен от административните показатели - все още не е ясно дали магистратите, които ще гледат етнически престъпления, имат сили да поставят закона по-високо от личната си етническа драма, която без всякакво съмнение са преживели.

Оптимистичното решение босненски съд да разглежда престъпленията в Босна е минирано и от друг съществен факт - че в самата Босна има все още цяла мрежа, закриляща най-големите главорези от Босненската война - Радован Караджич и Ратко Младич. И двамата са обвинени в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. И двамата са най-издирваните лица от Хагския трибунал. Въпреки това, както твърдят босненските медии, мрежа от няколкостотин души, им помага да избегнат ареста. Предполага се, че финансирането на тази мрежа идва от данъчни и митнически измами - Босна губи от подобни машинации повече от 300 милиона евро годишно. Карла дел Понте окачестви тази ситуация като скандална и заяви, че без предаването на Караджич и Младич Хагският съд не може да приключи работата си. Въпросът как при тази ситуация в страната може да се разчита на безпристрастен и професионален босненски съд, не беше изясняван.

Новината за изграждане на съдебна инстанция в Босна е показателна и за съдбата на Хагския съд - той би следвало да съществува до 2008 година и да завърши основните си дела, които засега са общо 37. Очевидно съдът подготвя не толкова и не само бъдещото си оттегляне, колкото гаранциите, че с неговото закриване правосъдието няма да напусне територията на югославските престъпления.

По програма на Фондация "Отворено общество"