Можем да съдим Русия за 200 млн. лв. заради "Южен поток"

Кремъл дълбоко се заблуждава, че ще държи дълго в зависимост България, смята енергийният експерт Иван Иванов

Иван Иванов Сн.БГНЕС

България е в правото си да поиска компенсации за нанесени финансови щети за над 200 млн. лв., но не от Европейския съюз, а от Русия, която прекрати едностранно проекта за строеж на газопровода "Южен поток". Това посочва енергийният експерт от ДСБ и дългогодишен депутат Иван Иванов в свой извънреден доклад за спирането на газовия проект, публикуван от Лабораторията за управление на риска към Нов български университет.

В сметката на щетите той вписва дадените от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) 191 млн. лв. за увеличение на капитала на дружеството "Южен поток България", в което БЕХ и "Газпром" държат равни дялове, както и платени около 10 млн. лв. за отчуждаване на земи за трасето на тръбата и други дейности по проекта.

Според Иванов, напълно невярно е твърдението на руския президент Владимир Путин, че страната ни ще губи 400 млн. евро годишно, с което той прати политиците ни да търсят тези компенсации от Брюксел. Още преди започване на строителството, проектът на българска територия струваше 3,9 млрд. евро, от които страната ни е длъжна да осигури 50%, т.е. 1,95 млрд. евро. Сумата трябваше да бъде изплатена с приходите в първите 15 год. от експлоатацията на проекта и то при условие, че тръбата се използва със 100% капацитета си, припомня той. По думите му, при това положение, най-оптимистичните приходи от газопровода са планирани на 130 млн. евро годишно, без да се взема предвид, че стойността на газопровода със сигурност допълнително ще нарасне по време на строителството.

Единствено достоверен е отказът от "Южен поток"

Единственото достоверно в изявленията на Путин е отказът от строежа на "Южен поток“. Какво ще стане с партньорите-акционери – италианската ЕНИ, френската "Е Де Еф" и германката "Винтерсхал", и с проведените търгове за 1.8 млрд. евро за строежа на морския участък на газопровода, засега е неизвестно, посочва Иван Иванов.

Той също определя като напълно недостоверни посочените от Путин виновници за спирането на проекта.

"Прекратяването на проекта "Южен поток“ е голямо лично поражение на Путин и доказателство за провала му да не се съобразява с европейските правила. Руският проект е абсолютно неизгоден при непрекъснато растящата си стойност и при спадащи цени на природния газ и суровия петрол", пише в доклада на Иванов.

Експертът допълва, че България като член на ЕС е толкова суверенна, колкото останалите държави в съюза. "Правило за всяка общност е, че всички участващи и прехвърлят частично своя суверенитет, делегират и права да създава вътрешни правила, да взема решения и да провежда политики. Страната ни е направи съзнателен геополитически избор. Раздразнението от позицията на България, считана за слабото звено в ЕС, за "Троянски кон“ на Русия, идва след нашите колебливи и противоречиви стъпки", коментира той.

ЕС не е виновен, че отстоява правилата си

"ЕС не носи вина за това, че е настоявал винаги "Южен поток“ да бъде съобразен с европейските правила. С това са съгласни всички транзитиращи страни членки, които замразиха дейностите си по проекта до завършване на преговорите на Европейската комисия с руската страна с цел хармонизирането му с европейското законодателство в областта на енергетиката. Обвинението за неотстъпчивост показва, че Съюзът категорично и успешно е защитил своето законодателство и правила върху цялата си територия", допълва Иванов.

По повод коментарите за големия джакпот, паднал се на Турция след спирането на "Южен поток" под формата на нов газопровод, увеличаване на капацитета на "Син поток" и 6-процента отстъпка в цената на газа, "Иван Иванов повишаването на доставските по "Син поток" с 3 млрд. куб. м се дължи увеличаване на мощността на газокомпресорната станция на руска територия, а поувтиняването на газа за Турция изпреварва с няколко месеца неизбежното понижение на цената след спада на цените на мазута, газьола и суровия петрол, който е вече 69 долара/барел за сорт "Урал“.

Втори газопровод до Турция е неизгоден и ненужен

Икономически неизгодно и ненужно е строителството на втори газопровод до Турция, смята експертът.

"Заменяйки Украйна с Турция, Русия не се избавя от транзитни рискове и не се повишава сигурността на доставките. Анкара не е лесен преговарящ, нерядко мени позициите си и се оттегля от постигнати договорености. Пример в това отношение са позициите, които Турция заемаше относно газопровода "Набуко“, от който в крайна сметка се отказа. От друга страна, липсва съществен ръст в търсенето на руски газ в Турция, която се стреми да постигне баланс в доставките от различни източници, вкл. от Азербайджан, Иран, както и доставки на втечнен газ за което се съдържа в подписания меморандум между БОТАШ и "Газпром“, пише авторът на доклада.

Отказът от "Южен поток“ е признание за безсилието на Кремъл да постигне тази своя геополитическа цел, свята още той. Кремъл имаше възможност да продължи осъществяването на проекта, ако беше поискал от ЕК дерогация от Третия енергиен пакет. Това би позволило "Газпром“ да увеличи от 50% на 70% използването на газопровода за собствен газ. Отказът да се поиска дерогация показва, че Русия настоява европейските правила да не се отнасят за нея и желае монополно да използва тръбата на "Южен поток“, пише Иван Иванов.

Москва не разполага със средства, за да реализира проекта. Европейското търсене на руски природен газ намаля с 10%. Делът на "Газпром“ в общите доставки за ЕС се сви от 32% на 22%. В резултат приходите на компанията рязко намаляха, а печалбата е 13 пъти по-малка от тази за 2013 г. Цената на суровия петрол спадна с около 40% за последните 5 месеца. Специално сортэт "Урал“ от 114 долара за барел се срина под 70 долара в последната седмица. В приходите на бюджета на Русия за 2014 г. постъпленията от износа на петрол се очакват при цена от 108 долара за барел. Спадът причинява много голямо неизпълнение на приходите, тъй като петролът е най-важната експортна стока на Русия. В дългосрочните договори, по които "Газпром“ продава природния газ на европейските страни, цената на суровината зависи от дериватите на суровия петрол в предшестващия деветмесечен период. Следователно, още в първото полугодие на 2015 г. цената на руския газ ще намалее чувствително, което ще задълбочи фискалните проблеми на Москва от спада на суровия петрол, пише в документа.

Няма още дълго да сме зависими от руския газ

България няма да остане за дълго зависима от руския газ,Кремъл дълбоко се заблуждава коментира Иван Иванов. "Наистина тя е единствената страна в ЕС, която е в почти пълна, едностранна зависимост от "Газпром“. Под руски натиск страната не изгради междусистемни връзки със съседните страни. Но тези обстоятелства ще се променят в средносрочна перспектива", заявява той.

"Проучванията в дълбоките води на Черно море и последващия добив оттам, интерконекторите със съседните страни, даващи достъп на различни доставчици до страната, ще осигурят енергийната независимост на България", смята Иванов. По думите му до 3 години ще се осъществят газовите ни връзки с Гърция, Мучъния, Сърбия и Турция, които ще позволят на България да купува газ от района на Каспийско море.

Освен това преди 2020 г. ще бъде построен терминал за втечнен газ в Егейско море, в непосредствена близост до Александруполис, Гърция. В него ще се извършва регазификация на втечнен природен газ от находищата в Източното Средиземноморие с последващо транспортиране до Трансадриатическия газопровод (TAP) в района на Комотини, а оттам – и до България, коментира експертът.

Проучванията в дълбоките води на Черно море и последващия добив оттам ще осигурят до голяма степен енергийна независимост на страната към 2020 г. Геофизическите проучвания показват, че в изключителната икономическа зона на България има потенциални запаси на природен газ, оценявани на повече от 100 млрд куб. м., които ще задоволят нуждите на страната за десетилетия напред. Завършили са 3D сеизмични проучвания в блока "Хан Аспарух“ и в следващата 2015 г. ще бъде извършен първият сондаж. Индустриален добив се очаква в 2018 г. Стартирани са конкурсите за проучване на газ в блоковете "Терес“ и "Силистар“, за които има подобни очаквания, пише още в доклада.

Дали Русия ще си научи урока от "Южен поток"?

Спирането на "Южен поток“ е исторически урок за Русия, коментира още Иван Иванов. "Европейският съюз доказа волята си да защити спазването на своите правила и законодателство върху цялата своя територия. Надеждата на Москва, че България и други страни ще нарушат този фундаментален принцип и ще разцепят Съюза, не се сбъдна. ЕС е по-силен и по- единен след като предизвика спирането на проекта", пише той.

В отговор на действията на Русия ЕС ще ускори създаването на Европейски енергиен съюз, за де се води единна политика към външните доставчици с уеднаквени условия и изисквания при сключване на договори за природен газ. Плюс е и реализирането на проекта "Свързана Европа 2014 – 2020“, който осъществява пълно реверсивно обединяване на газопреносните мрежи на 28–те страни на ЕС във всяка посока и до всяка страна на Съюза, независимо от доставчика.

Според Иванов, Путин не отчита действителния размер на пораженията върху Русия, които причиняват анексията на Крим и интервенцията на руски войски и въоръжение в Източна Украйна (Луганска и Донецка област).

Наложените от САЩ и ЕС санкции доведоха до масиран отлив на чуждестранни инвестиции в страната, до бягство на капитали, до намаляване на валутните резерви на страната и до рязко обезценяване на руската рубла. Към 1 януари 2014 г. разменният курс беше 30,5 рубли за долар, а в началото на декември достигна 53,5 рубли за долар. Само намесата на Руската централна банка предотвратява още по- голямо обезценяване на рублата. Намаляването на руските валутни резерви прави невъзможно финансирането на такъв скъп проект като "Южен поток“. Но това не са най-големите поражения, пише в доклада.

Русия влезе в конфронтация с ЕС. Това задължава Съюза да неутрализира зависимостите си от руски доставки и използването на природния газ като геополитическо оръжие. Това негово задължение е от първостепенна важност за сигурността му, смята Иван Иванов.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?