Можем ли да променим нещо с евроизборите?

Тази неделя, 20-ти май, българските граждани имат конституционното право да упражнят своя глас, като посетят избирателните секции и отбележат квадратчето срещу името на любимия евродепутат.

Докато при парламентарните, президентските и местните избори избирателите могат пряко да наблюдават резултата от своя глас, то след края на евродепутатския мандат едва ли ще бъдат напълно оценени качествата на нашите избраници, защото:

- българските евродепутати са твърде малко като брой в Европейския парламент, за да защитават преди всичко националния, а не политическия интерес
- правомощията им са ограничени и се размиват в тежката бюрократична машина и де факто стават трудно смилаеми и продаваеми пред родния избирател.

Това предопределя и незаинтересуваността на българина към наближаващите избори и подлага на изпитание и без това превърналата се в тенденция ниска избирателна активност. Така или иначе, със или без твоята бюлетина 18 български представители ще бъдат определени да допълнят бройката от 785 евродепутати и да представят страната ни до юни 2009, когато ще бъдат проведени следващите избори за новия 5-годишен мандат.

Какво прави Европейският парламент?

Според информация, публикувана на сайта на Европейския съюз, работата на евродепутатите има директен отклик върху живота на 490 милиона европейски граждани. Парламентът може да приема, променя и отхвърля повечето от Европейските закони.

Депутатите обаче имат по-скоро консултативна функция, тъй като приемането на един закон става единствено с подкрепата на Съвета на министрите. По-важната функция на Парламента се явява одобряването и контролирането на харченето на Европейския бюджет. Европейските депутатите също така могат да гласуват и да свалят Европейската комисия – прецедент, който вече се е случвал и може би пак ще се случи в близко бъдеще заради множеството сигнали за корупция в структурите на съюза.

Как е организирана работата на европейските депутати?

Тези 785 депутати прекарват четири дни всеки месец в пленарната зала в Страсбург като през останалото време се срещат в комитети да заседават и обсъждат законодателни въпроси в Брюксел. Комитетите наброяват 20 и са разпределени в по-важните сектори на всяка икономика – транспорт, земеделие, здравеопазване и т.н.

Както вече споменахме, българските евродепутати ще работят преди всичко с колегите си от същия парламентарен цвят, което се надяваме, че значително ще увеличи тяхната ефективност заради липсата на дразнител от вида на сутрешните петъчни караници в българския парламент. Устройството на Европейския парламент, разбира се, позволява на депутатите да отстояват и националния интерес като на локално ниво се срещат с местните фирми, организации и избиратели.

Изводът

Трябва да гледаме реално на нещата, че бюрократичната система на практика спира и добрите решения на Парламента. Или иначе формулирано, много шум за нищо. Ако на практика няма консенсус по даден въпрос, то дадената страна винаги може да заобиколи неудобно решение или да гласува вето в Съвета на министрите. Това на практика затруднява прилагането на Европейското законодателство, защото се създават текстове с изключения, подточки, специални назначения и бюрократичността се увеличава неимоверно.

Ето защо много горещ дебат се разрази около т.нар Services Directive, която цели да улесни движението на услуги на вътрешния пазар и именно заради сблъсъка на интереси и лобита, беше одобрена едва през ноември 2006. Нагледен пример е и станалата печално известна директива за формулиране на упътване за ползване на тоалетна хартия. А и парламентът обича да се намесва в много сектори на Европейската икономика, което задейства и златното правило, че колкото по-регулиран става един пазар, толкова по-малко размах на действие и мотивация има бизнесът да създава добавена стойност към своя продукт.

Точно тук обаче идва и нашият шанс като страна членка на Европейския съюз – да натиснем бюрокрацията, че някои решения трябва да се вземат на локално ниво и съобразно условията на съответната страна. Доказа се, че комитетите се поддават на натиск в случая на акциза над етиловия алкохол.

Да, можем да променим доста неща!

Ханс Пьотеринг, председател на Европейския парламент, предумва българските избиратели да отидат до урните, защото изборите са “сърцето на демокрацията”. Това обаче едва ли може да убеди скептичния българин, който, за разлика от Пъотеринг, директно изтърпя какви ли не гаври над своя вот. Очаквана 35% избирателна активност шоково контрастира с 85-те процента на проведените скоро президентски избори във Франция.

Въпреки възможността за преференциално гласуване, практиката показва, че едва ли ще има размествания в подредбата на листите на партиите. Например, ако една партия има шанс за един мандат, то депутат, класиран на трето място, има статистически шанс от най-много 1% да бъде изпратен в Брюксел, дори ако за него са дадени най-много гласове.

Ние все пак ви призоваваме да гласувате за това трето място, дори ако ви се струва, че вашият глас ще бъде нечестно акумулиран от по-предно класиран кандидат. Това може да предопредели и някаква вътрешна промяна в самата партия към ценностите, които изповядвате, за да могат от същата партия пак да спечелят вашия вот за следващите, може би по-важни избори. Нали и това било демокрацията според председателя на Европейския парламент – да гласуваш, т.е. да участваш дейно в бъдещето на твоята общност.

А ако изгледите на твоята партия съвпадат с идеите за лишен от държавна намеса пазар, лека регулативна и законодателна рамка, по-ниски данъци, свобода на идеи и на движение на стоки и услуги, какво по-хубаво от това да допринесеш със своя глас към изконните християн-демократични принципи на Европейския съюз?