Мрачни перспективи за науката в България

Когато България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. амбициозни учени там се надяваха, че бързо ще отхвърлят трайното наследство от 40-годишното комунистическо управление. Тогава науката беше помрачена от липсата на конкуренция, минимално финансиране, а “старата гвардия“ от учени, вкопчена в своите привилегии не допускаше “свежа кръв“ до системата и младите бяха лишени от възможност за изграждане на изследователска кариера.

Четири години по-късно тези съседни, засегнати финансово, държави продължават да са близки съседи в дъното на класацията на ЕС по разходите за научни изследвания. Но техните научни съдби може да се различават драстично.

Миналата година България намали бюджета на Българската академия на науките (БАН) с 38% до 75 млн. лв. (50 млн. долара), което принуди някои учени да вземат неплатен отпуск. Парите на фонда за научни изследвания бяха намалени наполовина. Тези нива на финансиране се запазват и през 2011 година като държавата предвижда организационни промени, които учените се опасяват, че ще насърчат посредствеността.

В същото време Румъния оряза бюджета на Румънската академия само с 3%, и увеличи бюджета на финансиращия си фонд с 44% до 1.5 милиарда леи или 0.5 млрд. долара. В стремеж да се подобри стандартът на румънската наука, правителството миналата седмица одобри трудно извоювания закон, който налага строг контрол на качеството на университетите и въвежда строги правила за финансиране и партньорска проверка.

Румънски учени, работещи извън страната, казват, че промените им дават надежда, че някой ден ще могат да продължат научната си кариера у дома. Междувременно, българската диаспора е отчаяна.

Тези противоположни възгледи показват, че присъединяването към ЕС не е гаранция за успешна научна реформа, въпреки достъпа до външно финансиране по различни програми и фокусът на ЕС върху иновациите. За процъфтяването на науката националната политическа воля е от изключително значение.

След като България и Румъния станаха демократични държави през 1990 г. те се опитаха да реформират своите изследователски организации и университети по западен модел. В началото на този процес те дадоха самостоятелност на съответните научни академии, научни дружества и изследователски институти, които са били под контрола на държавата по съветско време.

През ноември 2010 г. българският министър на образованието Сергей Игнатов предложи промяна в закона за Българската академия на науките (БАН), която предвижда нейните институти обратно да минат под контрола на министерството, като всеки институт се финансира отделно. Изменението, което се очаква да бъде одобрено в рамките на следващия месец, не очертава начина, по който министерството може да защити научните цели на института. Учените се опасяват, че институтите ще бъдат затворени или лишени от възможността да правят международни изследвания.

Разярени от драстичното орязване на бюджета за наука учени излязоха на протести по улиците и бе направена петиция, подписана от повече от 7 000 учени от целия свят, включително осем нобелови лауреати, носители на различни престижни научни призове, а президентът на германската академия "Макс Планк" пише директно на президента на БАН и предлага морална подкрепа.

"Притеснявам се най-много дали ще запазим нашите млади учени", казва Цветан Дачев от лабораторията по слънчево-земни въздействия. "Те печелят само 175 евро на месец, което не им е достатъчно, за да се издържат", допълва той.

Миналата година академията са напуснали 670 учени, от които 460 пенсионери и останалите – млади учени, които вече не виждат бъдеще в БАН.

Нещата не са много по-добри и в университетите в България, което се вижда от бюджета им, който е намален с 21% до 170 млн. евро.

Софийският университет, където се произвеждат 30% от научните статии и патенти в България трябва да се справи с 23% намаление в бюджета до 18 млн. евро.

"Това създава напрежение между факултетите, които сега се борят за строго ограничени ресурси, и това не е приятно", казва Георги Василов, химик от София. "Факултетите във физичните и химичните специалности се нуждаят от повече пари за обучение, но нашите приходи се базират на брой студенти, така че ние страдаме много", заявява той.

Василов, като повечето си колеги, е загрижен заради одобрения миналия месец закон, който дава възможност на университетите да правят свои собствени правила за академични назначения и не дава насоки или критерии. “Следователно един университет може да назначи само професори със силни научни трудове, докато друг може да реши, че няколко незначителни публикации биха били достатъчни, отваряйки вратата на връзкарството“, казва той.

В същото време Фондът за научни изследвания спря или намали финансирането на някои текущи проекти и не пое финансирането на нови проекти. Не се очаква финансирането на нови проекти и през тази година.

В действителност е ясно, че това популистко правителство, което взе властта през юли 2009 с обещания за борба с корупцията не се интересува от наука и широката общественост се убеждава, че това е загуба на пари. Образователният министър Сергей Игнатов бе политически твърде слаб, за да се противопостави на орязването на бюджета с повече от една трета в средата на 2010 година. Българската наука беше унижена както никога преди.

Вярно е, че БАН се нуждае от дълбока реформа. Под натиска от предишни правителства да повиши нивото си, академията организира международно оценяване на дейностите си и се смали спрямо размера си от по-богатите години в съветско време. Нужни са обаче по-големи промени.

Българското правителство заедно с учените трябва спешно да изготви дългосрочен научен план за страната, стратегия за прилагането му и гаранции, че ще е успешен. То не може да си позволи да пренебрегне философията на ЕС за бъдеще, основано на икономика на знанието

До неотдавна учените в Румъния са били в подобно отчаяние. През 2008 г. страната изпадна в рецесия, а коалиционното правителство намали бюджета за научни изследвания през 2009 г. с близо 50%. Но следващата правителствена коалиция, която дойде на власт в края на тази година, пое различен курс. И тази година разходите за научни изследвания се връщат близо до нивата от 2008 г.

За разлика от България, Румъния продължава да укрепва своята инфраструктура за научни изследвания, като се използват структурните фондове на ЕС.

Румъния въвежда ново законодателство за осигуряване на ново финансиране. Министърът на образованието Даниел Фунериу, бивш химик, който е прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в чужбина, успя да прокара закон, който включва почти всички аспекти на управлението на университетите, кариерното израстване, насоки за добра научна практика. В него е записано, че оценката на качеството на университетите, ще се прави от чуждестранни учени и се забранява на ректорите да заемат други властови позиции в държавата, които могат да ги поставят в конфликт на интереси. Проектът срещна голяма съпротива в парламента, но в крайна сметка бе прокаран, а Конституционният съд на страната го одобри на 4 януари.

Сега румънското правителство започва да извежда науката си на международната сцена. През 2010 г. страната стана пълноправен член на ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания и се включи сред основателите на две големи европейски съоръжения. Тази година се планира да стартира туининг схема, която ще позволи на учени, работещи в чужбина, да създадат паралелна лаборатория в Румъния. По този начин те биха могли да допринесат за науката в Румъния, без да рискуват напускане на добрата си работа на друго място.

Фунериу казва, че е трудно да се бори, но сега той е оптимист за бъдещето на румънската наука. "Спечелването на тази битка е по-трудно, отколкото всеки химичен синтез, който съм правил", казва той.