Шефът на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев:

Мракобесна поправка в НК може да се използва срещу правозащитници

Асоциацията на европейските журналисти също осъди текстовете за фотографирането

Красимир Кънев. Снимка: БГНЕС

Един от предложените в проекта за нов Наказателен кодекс (НК) текстове може да бъде използван като своеобразно оръжие срещу правозащитници, чиято дейност се приема за неудобна и вредна за управляващите и политическата класа.

Такова мнение изразява в четвъртък в интервю за Дойче веле председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, визирайки чл. 305, ал. 3, според който "...български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да ѝ служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години".

"Правозащитната общност го окачествява като мракобесен. Този текст предвижда сурови наказания на произволна основа, защото изобилства от неясни или разнопосочни понятия. В проекта за нов НК не е дефинирано нито едно от понятията, за които може да се отиде в затвора до осем години. Не пише какво означава "чужда организация", нито какво означава "под чужд контрол". Не е ясно какво се разбира под понятието "служи", нито е уточнено кое точно се смята за "вреда на Републиката", аргументира се Кънев.

Според него подобна неясно формулирана разпоредба би могла да се използва именно срещу хора като него, които редовно предоставят данни на световни организации за ситуацията със спазването на човешките права у нас.

"Все пак именно ние сме тези, които дават информация на "чужди организации" - на "Амнести Интернешънъл" или на ООН по въпроси, които засягат състоянието на човешките права в България. После тези организации изготвят силно критични доклади, които някой съдия би могъл спокойно да тълкува като "във вреда на Републиката". Особено ако съдията симпатизира на Атака, ВМРО или НФСБ например", добавя шефът на БХК.

Кънев предполага, че този текст вероятно е нескопосано заимстван от френския Наказателен кодекс, където има подобен, но той е много по-ясно формулиран – "в неговия член 411-6 се казва, че който предоставя на "чужда организация или на организация под чужд контрол" информация, излагаща на опасност "фундаменталните интереси на нацията", се наказва с голяма глоба или с до 15 години затвор".

"В друг текст са дефинирани и "фундаменталните интереси на нацията" – това са републиканският характер на страната, равновесието в нейната природа и екология, цялостта на територията, сигурността на населението... Нищо подобно не пише обаче в нашия абстрактен проект. Заимствана е само конструкцията "чужда организация или организация под чужд контрол", заявява още Кънев пред Дойче веле.

Междувременно Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) стана поредната неправителствена организация, изказала се остро срещу друга разпоредба, предвидена в проекта за нов НК – чл. 146, ал. 1 предвижда затвор до 1 година, пробация или глоба за всеки, "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие".

"Притеснително е, че подобна разпоредба може да бъде използвана за натиск върху журналисти и фоторепортери в работата им, резултатите от която представляват обществен интерес. Смятаме, че трябва да бъде намерено решение, което да защитава формулираните в Конституцията на Република България граждански права и задължения, но да не застрашава свободата на словото. Вместо това, предложените промени задълбочават съществуващата неяснота по отношение на правата на заснетите и заснемащите и в същото време дават повод за притеснение, че могат да бъдат използвани за налагане на цензура. Така формулиран, текстът в новия Наказателен кодекс може да навреди и върху развитието на гражданската журналистика", посочват от АЕЖ в четвъртък.

От организацията призовават за "по-широк обществен дебат с цел изготвяне на предложения за възможни решения, позоваващи се на практики на други държави-членки на Европейския съюз". Отбелязват и, че "на фона на все по-задълбочаващи се проблеми с медийната среда, създаването на възможност за наказателно преследване на журналисти, е последното нещо, от което секторът има нужда".

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?