Божидар Димитров планира

Мраморен олтар и коринтски колони с луминисцентни лампи в базиликата в Плиска

Така върви към момента проектът за реставрация на Голямата базилика в Плиска

Мраморен олтар от турския остров Проконесос и коритнски колони, осветявани от луминисцентни лампи. Това е запланувал за Голямата базилика в Плиска директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

"Ще има покрив, луминисцентно осветление, ще бъде изографисана отвътре, ще има мраморен олтар от остров Проконесос и мозаични икони" каза той пред "Дневник" днес след като от НИМ съобщиха, че в църквата на Голямата базилика започват венчавки.

Базиликата в Плиска се възстановява по проект на Теофил Теофилов от 1980-те години. Първоначалните намерения на Божидар Димитров бяха за пълното възстановяване на сградата с надграждане, от които той по-късно се отказа, припомня изданието.

"За момента е одобрен само грубият градеж на базиликата, но в бъдеще трябва да бъде изграден покрив, защото живеем с регион с големи температурни изменения и валежите биха разрушили хоросана, който е спояващ", обяснява Димитров.

По думите му "отдавна е доказано", че олтарите в късноримския свят са се правили именно на остров Проконесос, където имало мраморни залежи и там се е развила фабрика за мраморни олтари.

По-известен като ранновизантийски, късноримският период се датира от ІV до средата на VІ век, а базиликата в Плиска е построена в средата на IХ век.

"Даже са намерени останките на два кораба, в който има пакетирани контейнери с готови олтари. Ние нямаме останки от олтара в Плиска, за съжаление, но предполагаме, че може би там са ги поръчали, тъй като това е църква, за чийто строеж не са жалени пари. Но всичко това нещо ще се реши впоследствие", допълва директорът на НИМ.

"Не си позволяваме да правим измислени работи, макар че много хора казват, че правим измислени работи", допълва реставраторът Владимир Цветков, който изработва сводовете, колоните и капителите в южната страна на реставрираната Голяма базилика в Плиска.

Неотдавна Божидар Димитров изпрати съобщение до медиите, в което се казваше, че стените ѝ се издигат на "значителна височина", а в софийско ателие се изработват коринтски колони за сградата, които ще станат готови и доставени до 10 дни.

"Колкото и да бързат някои хора, тази работа е тежка и става бавно. Тези елементи са сложни за изпълнение. До края на годината ще направим това, което е предвидено", посочва обаче Владимир Цветков, който е избран от фирмата изпълнител на строителните работи по обекта - "Армира 2013", една от фирмите близки до Божидар Димитров. Проектът е одобрен от министерството на културата и възложен от НИМ.

"Ние стъпваме върху оригинални детайли. Имаме капител, който е намерен на място, имаме колони, които са намерени на място и фрагмент от корниз. Основно работим по снимките на откритията на археолога Станчо Ваклинов, стъпваме и на проучвания на професор Павел Георгиев, който копае там от години. В момента работим така, както трябва да се прави", обяснява Цветков пред "Дневник".

Изданието припомня, че в края на април Божидар Димитров обяви, че посланикът на България в Рим Марин Райков е открил "изключително ценна гравюра" от 1450 г., която изобразява старата базилика "Св. Петър" в Рим. Според директора на Националния музей именно по неин модел е построена базиликата в Плиска.

В последствие се разбра, че изображението е графична хипотетична реконструкция на базиликата от 1891 г.. То е било качено в интернет през 2005 г., като е публикувано и на страницата на "Сан Пиетро" в "Уикипедия".

Пред "Дневник" Божидар Димитров защити тезата си, че базиликата в Плиска е построена по модел на тази в Рим и отхвърли възможността изображението да е хипотетична реконструкция от края на ХІХ век, а не ренесансова гравюра.

"Тази църква (Старата базилика Св. Петър" бел.ред.) е построена някъде в VI век. Тя 10 века е била основната катедрална църква на папството. Приликите между двете при сравнението на плана с нашата базилика е направило впечатление много отдавна. Оказа се, че тя е известна много отдавна, не е открита от Марин Райков, той само ни изпрати копие", каза той.

"Много близко до ума е, че след като папският наместник епископ Фортуенски, бъдещ папа Формоза, е започнал строежа на голямата базилика, че той е докарал плана на старата базилика, Ако не го е донесъл със себе си, е помолил да му го донесат. Български учени са го предположили, аз съм съгласен с тях. Нормално е - идваш от Рим в страна, която току-що е приела християнството, да искаш да построиш тази църква. Най-вероятно княз Борис е поискал да я удължат с два метра, просто тщеславието го е гонило, просто за да има най-голямата църква в Европа", обяснява още Димитров.

Споделяне
Още от Общество