МРРБ осигури закрила на строежите по морето

След дългогодишни умувания, четири прекроявания и продължаващо недоволство на кметове, агенции за недвижими имоти и архитекти, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) пусна за съгласуване между ведомствата проекта на Закон за черноморското крайбрежие.

Странно е обаче, че документът - който по замисъл трябва да подчини строителството по черноморския бряг на някакви строги критерии - е изработен така, сякаш по крайбрежната ни ивица няма курорти от типа на Златни пясъци, Слънчев бряг, Равда, Созопол, Царево и никнещите като гъби ваканционни селища. Все места, където през последните няколко години инвестиционните проекти бележат и ще продължават да бележат истински бум. Но за сметка на загърбването на елементарни урбанистични и екологични правила.

Проектозаконът за черноморското крайбрежие всъщност се отнася само за бъдещите намерения за новото строителство. Практически той може да бъде приложен само там, където икономическите интереси на туроператори и групировки от бранша все още опипват почвата - Шабла, Тюленово, Камчия, Бяла, Каварна, Аркутино и други засега девствени откъм супер луксозни хотели местенца. Защото преходните и заключителните разпоредби на проектозакона предвиждат

запазване на статуквото

при всички обекти, които са били законно изградени по морето. Същото се отнася и за инвестиционните инициативи, стартирали по силата на мотивирано предписание за изработване на подробен устройствен план, издадено до влизането в сила на закона. Тези проекти просто ще се довършат. Независимо от новите правила, на които те няма да бъдат подвластни.

И като се имат предвид темповете на работа на Народното събрание, инвеститорите разполагат още поне с половин година време, за да лансират проектите си за осем-десет етажни хотели, независимо от месторазположението им и без нужната инфраструктура за пречистване на отпадните води. Нищо че в проектозакона има ограничение от 17,5 м ( колкото пет-шестетажна кооперация) за височина на сградите в 2-километровата зона Б, която започва след 100-ния метър от брега.

Заварените инвестиционни намерения ще са си съвсем редовни и въпреки това, че в проектозакона е предвидена 30-процентна плътност на строителството. Тя е въведена уж за да ограничи безразборното вдигане на сгради в курортите. При спазването на завареното положение към датата за влизане в сила на закона е ясно, че икономическите интереси ще се задвижат много по-бързо, отколкото депутатите се хващат за работа.

Отделен въпрос е, че проектозаконът не дава отговор на въпроса какво ще се прави в курорти като Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Св. Константин и Елена, Дюни и др. Тяхната плътност, още според разработка на БАН от 1995 г., е надхвърлила 50 на сто. Още преди близо 10 години в Златни пясъци

строителният капацитет е бил усвоен 93.2 на сто

в Несебър и Слънчев бряг - 78 на сто, в Балчик-Албена - 71.1 на сто . Цифрата за Св. Константин и Елена пък е 261 на сто. А точно в първите три курорта е най-страшният бум на строежи в последните няколко години, който ще продължава. При това не само в зона Б, но и в стометровата зона А - на самия плаж.

Според евродирективите, 500 метра от крайбрежната ивица в широчина трябва да е свободна от хотелски сгради. Предвидената в проектозакона ивица у нас, върху която може да има само временни постройки за хранене, за спорт и развлечение, е пет пъти по-малка - 100 метра.

Това ще създаде проблеми на България след влизането ѝ в Европейския съюз през 2007 г., коментират от екологичното министерство. Това означава, че много вероятно е нашето крайбрежие да последва участта на испанското и португалското, където се е наложило

събарянето на цели хотелски комплекси

В членовете, алинеите и разпоредбите на проектозакона за черноморското крайбрежие липсват и ясно разписани правила какво ще се предприеме в случаите, когато определената като публична държавна собственост плажна ивица със свободен достъп на хората до нея, се окаже застроена с хотел до хотел или пък там е разположен новобогаташки частен имот с ограда. Би било интересно как тогава държавата ще изпълни предвиденото отчуждаване на имотите, в случай че собственикът им откаже да осигури пешеходен достъп за всички до брега на морето.

Може би авторите разчитат на възпитателната сила на глобите, които са предвидени за ограничение на достъпа до плажа - от 3000 до 6000 лева. В документа на строителното министерство обаче не пише кой ще налага тези санкции, което ги превръща във виртуални.

Комай полезните неща в проектозакона са само отделянето на най-малко 30 на сто от концесионните възнаграждения за плажовете в общинските бюджети и ограничението за строително-монтажни работи в крайморските селища в периода 1 май - 15 октомври.

Първото би трябвало до доведе до по-силна заинтересованост от местната власт по морето за това как се стопанисват ивиците, а второто би трябвало да спре багерите през активния сезон. Защото те бяха на път да провалят сезон '2004 и само жонглиранията на туроператорите с хотелската база го спасиха. За следващото лято обаче по-вероятно е пак да се разчита на кметски предписания, отколкото на реално действащ закон.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?