МС отхвърли офертата за "дълъг" мандат на ВСС

Министерският съвет прие в сряда първия пакет от промените в съдебния закон, който трябва спешно да обезпечи преструктурирането на Висшия съдебен съвет (ВСС), заложено в гласуваните през декември конституционни поправки. Правителството отхвърли предложението на кадровиците на Темида за неограничено удължаване на мандата им при условие, че няма избрани техни наследници до есента на следващата година.

Измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) са пряко свързани с приетите промени в конституцията, чрез които ВСС бе разделен на съдийска и прокуроро-следователска колегия. За да не изпадне кадровият орган в законов вакуум, съдебният закон трябва да бъде "спешно" гласуван от Народното събрание до 22 март. Тогава изтича тримесечният преходен период за съгласуване на конституционните промени със ЗСВ.

Във вторник ВСС проведе извънредно заседание, на което направи няколко конюнктурни предложения към проекта. Едно от тях бе мандатът на съвета да продължава повече от пет години, въпреки конституцията. Членовете на ВСС поискаха да ръководят системата, докато редовите магистрати и парламентът им изберат наследници, да не се стига до вакуум в управлението на съдебната власт.

С промените в основния закон бе прието, че членовете на ВСС от парламентарната квота ще се избират с квалифицирано мнозинство от 160 гласа, което е трудно постижимо и това бе доказано с двугодишното забавяне на избора на шеф на съдебния инспекторат.

Мандатът на ВСС изтича през септември 2017 година. Замисълът на мнозинството в компрометирания кадрови орган изглежда е именно то да избере бъдещия шеф на Върховния административен съд (ВАС). Мандатът на Георги Колев изтича на 3 декември 2017 г. Ако сегашният ВСС не получи право на по-дълъг мандат, няма да може да проведе избора. Има възможност, разбира се, Георги Колев да подаде оставка няколко месеца преди края на мандата си, за да даде шанс именно на този ВСС да излъчи наследника му.

Още преди ден правосъдният министър Екатерина Захариева отхвърли офертата на съдебните кадровици. Бившия конституционен съдия Благовест Пунев, който е председател на Съвета за съдебната реформа, припомни на ВСС, че има редица решения на Конституционния съд против удължаването на мандата му, но ВСС все пак настоя на предложението си. Отхвърлянето му от Министерския съвет не дава гаранции, че искането няма да пробие през Народното събрание.

Извън интригата за ВАС, промените в съдебния закон въвеждат обикновено мнозинство при вземане на кадровите решения в колегиите на ВСС. Това ще даде пълен контрол на главния прокурор върху прокуроро-следователската колегия. За прокарване на решение в тази колегия са нужни шест гласа – прокурорите са четирима, следователят е един и заедно с главният прокурор те ще имат необходимото мнозинство.

Едновременно с това представителите на съдийската гилдия не получават по-голяма власт в своята колегия, защото ще са нужни осем гласа за прокарване на кадрови решения. Съдиите имат само шестима представители. Това разпределение е функция от бламираната съдийска независимост чрез конституционните промени.

В сряда Екатерина Захариева все пак напомни, че промените в съдебния закон поне изключват възможността решенията в колегиите да се вземат единствено с гласовете на политическата квота във ВСС.

Повече прозрачност

Законопроектът е значителна крачка напред при гарантиране на прозрачното управление на съдебната власт. В него има изричен текст, че ВСС трябва да мотивира своите решения, за да не стига отново до казуса "Куцкова". Миналата година ВСС два пъти отхвърли без аргументи кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд. Задкулисният мотив бе, че тя е виден активист на Съюза на съдиите в България, но никой не посмя да го изрече на глас.

Промените в съдебния закон премахват възможността членовете на ВСС да гласуват "въздържал се". Те ще могат да гласуват само "за" и "против", което ще даде гаранция за поемане на повече отговорност при управлението на системата. С конституционните поправки се премахна тайното гласуване, което вече освети лобитата при кадруването.

Промените в съдебния закон ще задължат депутатите да казват как точно са стигнали до решението си да номинират определен кандидат за член на ВСС. Законопроектът утвърждава и прекият избор на членовете на ВСС от магистратските гилдии. Първият такъв избор трябва да се проведе през лятото на следващата година.

Новите текстове ще ударят и финансово сегашните членове на ВСС, защото им се забранява да получават допълнителни възнаграждения за участието им в работните комисии на органа. Досега те си раздаваха пари и за това.

В края на април Министерският съвет трябва да приеме и втория пакет от промени в съдебния закон. Екатерина Захариева вече обяви в интервю за Mediapool, че с него трябва да се премахне безграничната власт на главния прокурор в държавното обвинение и да се демократизира управлението на съдилищата.