МУ окончателно изхвърли световен учен, награден от НАСА

Проф. Огнян Колев и негови колеги настояват за промени в закона

Проф. Огнян Колев при награждаването му с орден "Св. Кирил и Методий"

Медицинският университет - София окончателно изхвърли от редиците си световно признатия български учен проф. Огнян Колев, който в последните 25 години работи по проекти и програми на НАСА.

В края на миналата седмица Академичният съвет на учебното заведение окончателно е решил да не удължи с година договора на професора заради навършване на 65-годишна възраст, научи Mediapool.

Българското законодателство в момента поставя силно рестриктивни условия към професорите, навършващи пенсионна възраст. След 65 г. договорът им може да бъде продължаван максимум три пъти за по една година до навършване на 68 г., но това става след решение на съответните университетски органи с тайно гласуване и без формални критерии. За сравнение, в развити в научната сфера държави има практика утвърдени учени да могат да заемат позициите си поне до 70-годишна възраст.

Мотивите за решението на Академическия съвет на МУ са напълно неясни. Ректорът проф. Виктор Златков отказа всякакъв коментар пред Mediapool с обяснението, че няма повод да разговаря с медията.

За скандалния случай с отлъчването на проф. Колев Mediapool съобщи още през март, когато Катедрата по неврология на МУ не одобри с тайно гласуване продължаването на преподавателската дейност на работещия с НАСА български отоневролог. Той е и зам.-директор на Многопрофилната болница по неврология и психиатрия "Св. Наум".

Професорът изследва космическата болест

Научните експерименти на проф. Колев разкриват механизмите, определящи поведението на астронавтите в критични ситуации на полет. Той изследва космическата болест и различните реакции на организма на астронавтите в състояние на безтегловност.

През 2014 г. е награден от НАСА със "сертификат за върхови научни постижения“ за 22-годишния си принос за изследователската програма за космически полети. През 2004 г. пък получава грамота-похвала от Министерството на отбраната на САЩ като съвместен ръководител на научни проекти и сътрудничество с НАСА, за научен принос в подобряване на ориентацията в пространството.

Преди три месеца той изнесе лекция в престижния университет "Джонс Хопкинс" в САЩ по специална покана на учебното заведение.

Проф. Колев е и носител на високото държавно отличие - орден "Св. Кирил и Методий", връчен му през юли 2015 г. от президента Росен Плевнелиев „за особено значими заслуги за развитието на българската и световна наука в областта на медицината“.

Освен в Космическия център на НАСА в Хюстън Колев е работил в Тексаския университет в Галвестон, САЩ, в Мюнхенския университет, Германия, във Военноморската авиационна база - Пенсакола, САЩ. Специализирал е, работил е и е извършвал съвместни научни изследвания в областта на невронауките в Харвардския университет – Бостън, във Фрайбургския университет, Германия, в Колеж де Франс, Париж и др.

Изнасял е лекции и семинари в НАСА, Космически център–Хюстън, Харвардски университет и МIТ - Кембридж, САЩ, Мюнхенския университет, Фрайбургския университет, Линчопингския университет, Швеция, Колеж де Франс, Кралски Колеж – Лондон.

През 2015 г. професорът получава две награди за научна и преподавателска дейност от Медицински университет – София, който тази година го изхвърли от редиците си.

Учени предлагат промени в закона

Според Кодекса на труда в моментка университетът може да прекрати трудовия договор на професор при навършване на 65-годишна възраст. Според Закона за висшето образование обаче по предложение на катедрения съвет, след решение на академичния съвет, трудовият договор на професор може да бъде удължен за срок от една година, но за не повече от три години. За доцентите удължаването е за максимум две години.

Проф. Огнян Колев и негови колеги вече са изпратили предложения на Министерството на образованието и науката за промяна в закона, с която да се въведат обективни критерии по отношение на продължаването на научната и преподавателската дейност на професорите и доцентите, а не това да става само на базата на субективно решение на катедрите. Те изтъкват, че в момента подобно ограничение липсва за асистентите.

"Получава се парадоксалното положение, при което е възможно членове на катедрения съвет с по-ниско научно звание и съответно по-малка компетентност и опит и по-ниски наукометрични показатели (и дори без такива) да дават оценка на доценти и професори и от тях да зависи продължаването на действието на трудовото им правоотношение. Сега действащите правила с анонимно гласуване позволяват висока степен субективност. Поради такова тайно гласуване редица утвърдени преподаватели, професори, учени, създали и оглавили проекти, носещи чуждестранни средства за България, бяха уволнени. То е в противовес на промените закона за избор на доценти, професори и защита на дисертации, където научните журита гласуват явно и мотивирано", изтъкват учените.

Те предлагат гласуването да бъде по наукометрични критерии като реални научни публикации, главно в международни импактфакторни списания, участие в издаване на учебници и учебни помагала, академични, държавни и чуждестранни награди и отличия за научно-преподавателска работа, участие в научни доходоносни проекти, изнасяни лекции в чужбина, ръководене на докторанти (особено защитили), създаване и ръководене на научни направления, колаборации с чуждестранни научни институции, които финансират сътрудничество и т. н.

Отделно, учените настояват законът да се промени така, че изтъкнати учени с принос в световната наука да могат да работяд и над 68 г. - например до 70 г. и повече съобразно научната им продукция. Те дават пример, че повечето нобелисти са над 70 г.

"Такова предимство понастоящем е давано единственно на постоянните и дописните членове на БАН, като при тях след 70г. се запазват условия за научна дейност и подготовка на научни кадри. Обективен анализ на научната продукция и на приносите в науката на редица професори в университетите са дори по-голeми, сравнено с тези на член-кореспонденти и академици (постоянни и дописни членове) на БАН, което поставя тези професори в неравноправно положение по отношение възраст и допълнително възнаграждение", посочват учените.

Според тях Би могло да се въведе и по-висше звание, еквивалент на "distinguished professor", "emerit professor", "superior professor" в някои западни университети или "почетен професор", както е в някои частни университети у нас като например Нов български университет, където с това звание работят до 75 г.

Учените считат още, че „предвид постоянното нарастване на пенсионната възраст трябва адекватно да се корегира пенсионната възраст“, като според тях е добре за доцент тя да бъде 69 г., а за професор - 70 г.

Още от България