Мултинационалните компании в ЕС вече ще обявяват печалби и данъци

Работещите в Европейския съюз мултинационални компании с общи приходи над 750 млрд. евро годишно ще са длъжни да публикуват основни данни за това къде реализират печалби и къде плащат данъци по държави. Същите правила ще важат и за многонационалните компании от останалата част на света, които развиват стопанска дейност в Европа. Освен това дружествата ще трябва да публикуват обобщени данни за данъците, платени в ЕС.

Това предвижда представено във вторник предложение на Комисията в областта на борбата с избягването на данъци от дружества в Европа, което според оценки води до загуби на данъчни приходи за държавите от ЕС в размер на 50-70 млрд. евро годишно.

Предложението за промяна на Директивата за счетоводството (Директива 2013/34/ЕС) ще важи за хиляди големи дружества, работещи в ЕС, без да засяга малките и средните предприятия, посочват от Европейската комисия.

Предвиждат се също така по-строги изисквания за прозрачност във връзка с дейностите на дружествата в държави, които не спазват международните стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане. Предстои възможно най-бързо изработване на първия общ за ЕС списък на такива юрисдикции.

"Това не е пряк отговор на изтеклите "Панамските досиета", но такъв отговор е обвързването на дължимите данъци с активността на фирмите в данъчните убежища", каза еврокомисарят по финансовите дела Джонатан Хил.

"Като приема това предложение, Европа демонстрира лидерската си роля в борбата с избягването на данъци“, заяви заместник-председателят на Еврокомисията Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог.

"В днешно време някои многонационални дружества, като използват сложните данъчни режими, могат да плащат с близо една трета по-малко данъци от компаниите, които работят само в една държава. Нашето предложение за повишаване на прозрачността ще помогне дружествата да станат по-отговорни. Това ще стимулира по-лоялна конкуренция между тях независимо от размерите им“, допълни жонатан Хил.

Публикуваната информация ще остане достъпна в продължение на пет години. Данните за оборот, брой на служителите и естество на дейностите ще дадат възможност за компетентен анализ и ще трябва да бъдат обявявани за всяка отделна държава от ЕС, в която компанията работи, както и за тези данъчни юрисдикции, които не спазват стандартите за добро управление в областта на данъчното облагане (т. нар. данъчни убежища). Обобщени данни ще трябва да бъдат предоставяни и за операциите в други данъчни юрисдикции в останалата част на света. При изготвянето на предложението са взети мерки да се гарантира, че няма да бъде публикувана поверителна бизнес информация,  посочват от Брюксел.

Задължителното публично отчитане за всяка отделна държава ще даде възможност на гражданите да следят данъчното поведение на многонационалните дружества. Това на свой ред ще стимулира компаниите да плащат данъци там, където реализират печалбата си.

Това отчитане ще помогне и за откриване на съществуващи пропуски и несъответствия, като по този начин се хвърли повече светлина върху причините и последствията от избягването на данъци от страна на дружества.
 
Първоначалните предложения за промени в данъчните изисквания бяха разработени заради общественото възмущение, че огромни корпорации като "Епъл" (Apple) и "Страбъкс" (Starbucks) плащат малки данъци, въпреки че правят големи печалби.

Планът на ЕС е твърде противоречив, защото ще накара големите компании не само да разкрият колко точно печелят, но и да покажат какво са укрили досега в данъчните убежища. Тези корпорации използват мрежи от изкуствени структури, за да минимизират или избягват плащането на данъци. Прилагането на новите правила би ги поставило в много лоша светлина пред обществото. Старият аргумент, че те са платили целия данък, който са дължали, няма да бъде достатъчен, за да се разсея лошия имидж.

Еврокомисарят Хил смята, че новите правила ще помогнат да се възстанови общественото доверие в бизнеса. Свидетели сме на нещо като анти-бизнес настроения, което, не мисля че е здравословно, защото се нуждаем от силен бизнес сектор, който създава работни места и плаща за публичните услуги, коментира той, цитиран от "Гардиан".

Сега се очаква Европейският парламент и Съветът на ЕС да приемат предложената директива и година след влизането ѝ в сила тя да стане част от националното законодателство от всички държави от ЕС.