Мутренският туризъм не се оправя с революция

Всеки, който е ходил в Гърция знае добре, че чалготеките и всички останали бардаци на открито в българските курорти и градове, в които шумът продължава до зори и се чува на километри, нямат шанс да проработят и за три дни.

В Гърция има и строги стандарти за строителство в крайбрежните зони – там уродливи гигантски безвкусици от този тип, с който е презастроен българският бряг са невъзможни. В Гърция правят професионален туризъм, а не свинщини като тези, които унищожиха уникалните кътчета по българското Черноморие.

Ако някой се наеме да въведе стандарти на професионален туризъм в България ще трябва да се сблъска с цялата гилдия на тези, които печелят от "туризъм пет за четири" – с ниско качество, с препрани пари и с възможности за привличане на най-ниските социални слоеве на европейските – и не само – общества.

Тази задача – въвеждане на професионализъм и по-високи стандарти за бизнес в туризма – е частен случай от огромната и все още неизпълнима задача за де-мутризация на всички останали сфери в българското общество.

Тук не става въпрос за прогонване на мутрите от обществото – това не е възможно, а за отнемането от мутрите на възможността да определят и налагат на цялото общество своите уродливи стандарти за туризъм, бизнес, ред и закон – безредие и беззаконност, култура, градоустройство и държавно управление.

С революция това няма как да стане – революцията ще качи на гребена на вълната нова порция мутри, изтласкваща досегашните (това вече се е случвало).

Необходима е дългосрочна обществена стратегия за промяна и цивилизоване – стъпка по стъпка, битка след битка, жертва след жертва… Трябва да жертваме спокойствието си, търпението си, малодушието си, ако не искаме изцяло да жертваме и да изгубим свободата си.

*Коментарът е от страницата на автора във Фейсбук, заглавието е на редакцията.