МВФ отпусна последния транш от 2-годишното споразумение

Международният валутен фонд (МВФ) съобщи, че късно снощи е одобрил отпускането на транш от 39 млн.щ.долара на България по двегодишното кредитно споразумение от 2002 година.

Решението е взето от Съвета на директорите след направения четвърти преглед на изпълнението на икономическите показатели по споразумението. Фондът е решил също да продължи до 15 март т.г. действието на стендбай споразумението, чийто срок изтича на 27 февруари.

Това е последният транш по споразумението. Очаква се мисията на фонда да пристигне в София през март, за да се обсъди подписването на предпазно споразумение. При него България ще поеме ангажименти за реформи, но ще тегли средства от фонда само при неблагоприятни събития на международните пазари.

Кредитното споразумение с МВФ е за общо 240 млн. специални права на тираж (СПТ) като досега страната ни е получила по него 188 млн. СПТ (около 281 млн. долара).

Съветът на директорите на фонда е приел искането на българското правителство да се отложи приемането на няколко мерки, заложени в изтичащото след месец споразумение.

Става въпрос за критериите за цялостния фискален дефицит на правителството и за ограниченията върху нарастването на заплатите в 60 наблюдавани държавни предприятия, както и за забавянето на намаляване на просрочените данъчни задължения. Всички тези мерки трябваше да бъдат реализирани до края на декември м.г.

В съобщението на МВФ до медиите се цитира първият заместник управляващ директор на МВФ Ан Крюгер, която заявява, че макроикономическото развитие на България остава силно. Според нея и в резултат на подкрепата на фонда България има висок растеж, ниска инфлация и намаляваща безработица.

Тя отбелязва, че тези успехи са постигнати въпреки рисковете, които крие за в бъдеще високият дефицит по текущата сметка. Ан Крюгер смята, че е необходимо внимателно да се следи бързото увеличаване на кредитите за частния сектор, за да се гарантира стабилността на банковата система.

Тя дава висока оценка на мерките, взети от БНБ по отношение на надзора, като цитира стратегията за стесняване на определението за лоши кредити и разширяването на обхвата на кредитния регистър.

Според Крюгер са необходими допълнителни усилия за завършване на реформите в енергетиката, жп транспорта и съдебната реформа, както и във фискалната област, за да се стимулира по-нататъшния икономически растеж. Тя отбелязва като важни задачи приключването на приватизацията на Булгартабак и на БТК, както и необходимостта от въвеждане на мерки за увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда, които трябва да помогнат да бъдат привлечени нови инвестиции и още повече да бъде намалена безработицата.

Строгата фискална политика подкрепя икономическия растеж на България, а не му пречи, заяви в Пловдив представителят на Международния валутен фонд у нас Джеймс Роуф. Той присъства на конференция на тема "Финансовият сектор в процеса на присъединяване към Европейския съюз".

Според Роуф България е постигнала ръст от 5 процента на Брутния вътрешен продукт при спад на растежа в ЕС. Според него единствената неприятна изненада е 8-процентният дефицит по текущата сметка, при планирани 5 процента.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: