МВФ предлага на еврозоната да си направи фонд за "черни дни"

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард предложи в понеделник страните от еврозоната да отделят 0.35% от брутния си вътрешен продукт (БВП) във фонд "пари за черни дни", чиято цел ще бъде стабилизиране на икономиката на валутния съюз в извънредни ситуации, информираха Ройтерс и ДПА.

Става дума за създаването на нещо като общ фискален резерв, който да подкрепи дадена държава, която е в състояние на сериозен бюджетен дефицит и е изправена пред опасността от дългова криза.

Идеята за общ фискален буфер не е нова, но се обсъжда предимно на експертно, а не на политическо ниво, защото по нея няма съгласие сред държавите в еврозоната.

"Ще бъде малка инвестиция, но ще намали с 50% риска от неконтролируеми турболенции, които биха се отразили отрицателно на икономиката", каза директорката на МВФ в Берлин. По думите ѝ това ще означава годишна инвестиция от 11.4 милиарда евро (14.1 милиарда долара) за Германия, която е най-голямата икономика във валутния съюз.

Според директорката на МВФ предпазната мярка е необходима, въпреки че икономиката на еврозоната се радва на растеж пета поредна година. Ако нейното предложение бъде прието, това ще означава, че всяка страна членка ще трябва да прави през "добрите времена" годишна вноска във "фонда за черни дни". Идеята за стабилизационен фонд не е нова, но за първи път се определя конкретна сума за редовните вноски, отбелязва ДПА.

Лагард обясни, че разбира аргументите против предложението си.

"Някои страни разбираемо са притеснени, че чрез обещанието за подкрепа в лоши времена част от държавите членки ще бъдат демотивирани в следването на изрядна фискална политика. Легитимни са и страховете, че подобен централизиран фискален инструмент може да генерира непрекъснати трансфери от една група държави към друга. Затова нашето предложение включва два иновативни подхода, които адресират тези притеснения", заяви Лагард.

Според МВФ трансферите от фонда трябва да са под условие, че съответната държава спазва фискалните правила на ЕС. Освен това вноските, които държавите отделят в добри времена, трябва да са съобразени с това доколко ползват общите ресурси при криза. "Става дума за нещо като покачването на цената на застраховката, ако шофьорът причини катастрофа. Това ще предотврати проблема с постоянните трансфери към определени страни", посочи Лагард.

В момента държавите членки на ЕС не могат да се споразумеят да отделят далеч по-ниска сума в сравнение с предлаганите от Лагард 0.35%, макар и за друга цел – бюджета на съюза. Част от страните са против предложението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер годишната вноска в съюза да се повиши от 1% на 1.1% от БВП.

В речта си Лагард похвали "трайния и широко споделен растеж" в глобалната икономика. "Има обаче и други силни и опасни насрещни ветрове", добави директорката на МВФ. "Помислете за нарастващия популизъм и недалновидните сирени, призоваващи към протекционизъм", каза тя.

За да се подготви еврозоната за следващия икономически спад, Лагард призовава членките ѝ да развият модернизирани капиталови пазари и банков съюз, който напредва, както и да се насочат към по-голяма фискална интеграция. Началото може да се постави с подобен фискален инструмент, който би успокоил инвеститорите, твърди Лагард.

Междувременно, ЕС се готви да усъвършенства и други инструменти за финансова подкрепа при кризи.

В края на 2017 г. Юнкер предложи създаването на Европейски валутен фонд, който да замени сегашния Европейски стабилизационен механизъм, но базирайки се на изградената архитектура на институцията. Идеята се подкрепя от Франция и Германия.

Предложението на Юнкер е Европейският валутен фонд да оказва подкрепа на държавите от еврозоната, които са изпаднали в кризисна ситуация и да действа като "кредитор от последна инстанция". През февруари директорката на МВФ подрепи и този вариант, като заяви, че няма нищо против превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен фонд.