МВФ рисува мрачна картина за световната икономика

Непубликуваният все още проект на следващия световен икономически обзор (World Economic Outlook) на Международния валутен фонд (МВФ) рисува доста мрачна картина, особено на фона на последните данни.

Промишленото производство в развитите държави в момента е в дълбока рецесия. Икономическият растеж в седемте водещи икономики е почти в застой. Безработицата във Франция, Германия и Япония нараства. А в САЩ потребителите започват да губят доверие.

МВФ предлага малко успокоение на онези, които се опасяват, че нещата могат да станат много по-лоши, преди да започнат да се оправят. За да бъдем точни, фондът прогнозира слабо възстановяване през следващата година. И се надява, че по-ниските лихви и данъчните съкращения ще помогнат на американската икономика да тръгне нагоре. Тогава всичко може да бъде добре.

Обаче облаците се сгъстиха. МВФ предупреждава, че световната икономика може да преживее продължителен спад, както се е случвало в началото на предишните две десетилетия. Прегрупирането на световните бизнес цикли, които нарушиха ритъма си в началото на 90-те години, увеличава опасността.

Най-очевидното доказателство за това в световен мащаб е увеличаването и намаляването на печалбите във високотехнологичния сектор. Рухването на изключително високо оценяваните американски ценни книжа и резките съкращавания на инвестициите повлияха негативно върху търсенето и пазарните оценки в целия свят, като последиците бяха особено тежки за Югоизточна Азия.

Въпреки тези взаимни влияния всеки от трите основни икономически блока е изправен пред различни трудности. В добавка към намаляването на експорта си, Япония страда и от стагнация на вътрешното търсене и огромни лоши кредити в банковия сектор, които сега изглеждат по-лоши от очакваното. Властите не трябва да се страхуват да бъдат по-либерални в монетарната си политика и да отложат фискалните ограничения, докато икономиката излезе от рецесията.

Континентална Европа на свой ред отбелязва спад заради ниското вътрешно търсене, което отчасти се дължи на подкопаването на реалните доходи от по-високата от очакваната инфлация. Но увеличенията на цените са умерени, а скорошното понижаване на лихвата в еврозоната с четвърт процентен пункт е стимул в правилната посока. Ще бъде нужно обаче да се направи нещо повече.

Междувременно европейските правителства трябва да приемат влошаването на фискалните си позиции поради намаляването на приходите от данъци. Сега не е време за засилване на ограниченията върху бюджетните дефицити, които бяха договорени в пакта за растеж и стабилност - бюджетите трябва да бъдат широко балансирани в средносрочен план.

За САЩ непосредствената опасност е, че цикличният спад ще набере инерция, особено ако продължат да падат цените на активите, а опасенията от безработица накарат потребителите да икономисват. Тогава е възможен катастрофален световен срив, подсилван от спадащ долар и серозен хаос на финансовите пазари.

Много зависи от това дали скоро ще може да бъде подновено бързото повишение на производителността в САЩ. Ако надеждите за това се окажат напразни, капиталовите пазари и инвестициите могат да продължат да спадат. А ако чуждестранните инвеститори се изплашат, огромният дефицит по текущата сметка на САЩ може да тласне долара към пропаст.

Комбинацията от данъчни съкращения и агресивно понижаване на лихвите от страна на Управлението за федерален резерв на САЩ може да предотврати тази опасност, но въпреки тези либерални мерки силният долар продължи да бъде спирачка за икономиката.

За щастие общите очаквания са, че световната и американската инфлация, които нараснаха след скока на петролните цени през миналата година, ще станат по-умерени. Така че ще има възможности за по-нататъшни съкращения на лихвите, ако това се налага.

Най-общо казано, индустриалните държави трябва да признаят, че конвергенцията на икономическите цикли означава, че те ще потъват или ще плуват заедно. Това означава, че всички те трябва да насърчат един добре ръководен спад на долара - дори само на думи.

Също така трябва да гледат в дългосрочен план, като не допускат да бъдат отклонявани от структурните реформи и трябва да устояват на заплахите за свободната търговия, които бързо нарастват при "охлаждане" на икономическия климат.