МВФ съветва България да разхлаби правилата на валутния борд

Родните власти редовно отхвърлят препоръки на международната институция

МВФ съветва България да разхлаби правилата на валутния борд

Международният валутен фонд, който преди 20 години наложи на България строгите ограничения на валутния борд и забрани на БНБ да подпомага финансово банки (освен в изключителни случаи), сега вече предлага БНБ и Министерството на финансите да създадат общ механизъм за ликвидна подкрепа на трезори под натиск.

Това става ясно от "Оценката на стабилността на финансовата система в България” на МВФ. Проверката стартира през юли 2016 г., а на 22 май е приет докладът от нея. Преди това за последен път подобна инспекция на българската финансова система от фонда е правена през 2008 г.

Според финансови експерти подобен механизъм би разхлабил част от правилата на валутния борд и е напълно излишен в настоящата ситуация.

Според правилата на валутния борд БНБ не може да кредитира търговски банки, освен при ликвиден риск за системата и то за максимум от три месеца (наредба 6).

Именно липсата на подобен инструмент по време на банковата криза през 2014 г. постави родните власти в много трудна ситуация, в която дори се е обмисляло въвеждането на банкова ваканция. След прословутата среща при президента на 29 юни 2014 г. идеята за ваканцията отпадна и буквално за ден Министерството на финансите успя да убеди останалите банки да му предоставят заем в размер на 1.2 млрд. лв., които мигновено бяха вложени като държавен депозит в ПИБ. За една нощ пък Европейската комисия одобри финансирането, както изискват правилата за държавната помощ. Така, въпреки липсата на механизъм, властите успешно овладяха ликвидната криза в ПИБ през 2014 г.

След нея и след последвалия фалит на КТБ България въведе в законодателството си европейския механизъм за спасяване на банки, включващ четири важни елемента (продажба на бизнес, мостова институция, трансфер на активи и отписване на депозити) и два стабилизационни инструмента с участието на правителството.
 
Според МВФ обаче тази система трябва да бъде доразвита.

В момента Фондът за гарантиране на влоговете в банките на практика е с изчерпан ресурс заради покриването на депозитите в КТБ през 2014 г. Очаква се, че той ще възвърне целевото си равнище на покритие на 3% от депозитната база през 2024 г. Новият фонд за преструктуриране пък все още е с минимален ресурс.

"В момента има значителни финансови и юридически ограничения на ликвидната подкрепа за банки. Както се видя през 2014 г., в моменти на ликвиден натиск върху банки разпоредбите на валутния борд поставят сериозни ограничения, особено за мнозинството банки с български собственици; стриктните изисквания за обезпеченията допълнително ограничават предоставянето на спешна ликвидна помощ. Правителствената финансова подкрепа е обект на европейските процедури за държавна помощ и на одобрение от ЕС и от Народното събрание, което допълнително отнема от времето за вземане на решения“, изтъква фондът.

Затова той предлага на властите у нас да направят стратегия за ликвидна подкрепа на банки под натиск, която да се състои от три точки: 1. увеличаване на фондовете за ликвидна подкрепа, 2. повишаване на способността на закъсали банки да отговорят на изискванията за обезпечение и 3. създаване на гаранция, че властите могат да действат решително при искания за ликвидна подкрепа.

Стратегията трябва да се разработи съвместно от БНБ и Министерството на финансите и да е съпътствана от общ инструмент за действие. За да се следва новият принцип "на първо място решение от частния сектор (тоест без ползване на държавен ресурс)“, може да се създаде фонд в БНБ, който да се пълни от банките. В него отчисления от печалбата си може да внася и централната банка.

Според МВФ на Министерството на финансите може да му се вмени задължение да отпуска заеми за целите на финансовата стабилност през БНБ.

МВФ предлага още излишъкът от международните валутни резерви на България над законовото изискване също да може да се ползва за ликвидна подкрепа на закъсали банки при спазването на съответните изисквания за гаранции. МФ трябва да има правомощия да разпростира тези гаранции към съответната проблемна банка.

В допълнение, властите могат да организират суап линии с международни финансови институции като Банката за международни разплащания, а също и с Европейската централна банка. За да се вземат съответните решения в подобни случаи, трябва да има добра методика за оценка на платежоспособността на съответната кредитна институция, защото подобен механизъм ще се ползва само за ликвидна подкрепа на банка под натиск, а не за банки със съмнения за неплатежоспособност.  

Фондът посочва в доклада си още, че сегашната система за спасяване на банки крие някои проблеми. Например не е добре БНБ да съвместява три конфликтни по същността си функции като институция по надзора, по процеса на преструктуриране на банка и като кредитор. "В даден момент БНБ може да се окаже на масата на преговори, представляваща три потенциално противоречащи си интереси – на орган по преструктурирането, разпродаващ активи, на надзорник на купувача и на кредитор, снабдяващ ликвидност“, пише в доклада на международната институция.

От него не става ясно каква е позицията на българските власти по предложенията, но се вижда, че родните власти често не приемат препоръките на фонда.

Докладът прави и преглед на изпълнението на препоръките на МВФ от предходната проверка през 2008 г. Тогава фондът предложи част от фискалния резерв да се обособи за помощ за финансовата система. Министерството на финансите обаче сега е отговорило, че не подкрепя подобна препоръка и няма да създаде подобен буфер във фискалния резерв.

БНБ пък се изказва против друга препоръка на фонда. През 2008 г. чуждите експерти са препоръчали в съответствие с европейските практики управителният съвет на БНБ да поеме отговорността за банковия надзор и да се намалят правомощията на подуправителя с този ресор.

Въпреки проблема с отговорността след фалита на КТБ обаче и новото ръководство на централната банка твърдо отказва да изпълни подобна препоръка с аргумента, че вменяването на повече правомощия на конкретно лице води до по-ясно поемане на отговорност. Въпреки това имало механизми за контрол на дейността на въпросния подуправител, а от четвъртото тримесечие на 2015 г. управителният съвет на БНБ редовно получава доклади за текущото състояние на банковия надзор.  

Още от Бизнес