МВФ вдигна прогнозата си за икономическия растеж у нас до 3%

Бойко Борисов за пореден път се представи като активен борец с контрабандата

Представителите на мисията на МВФ се срещнаха с премиера Бойко Борисов.

Международният валутен фонд (МВФ), който в момента е на редовна мисия у нас, повиши прогнозата си за икономическия растеж в България до 3% през 2016 г. Това е заявил ръководителят на мисията на фонда Реза Бaкир на среща с премиера Бойко Борисов.

Пролетната прогноза на българското правителство, която бе заложена и в бюджета за тази година, бе за 2.1%. През първите две тримесечия според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) икономиката на България се развива по-добре от очакваното с растеж от 3%.

До момента МВФ прогнозираше ръстът да БВП на страната да достигне 2.3% през 2016 г.

През последните месеци и други институции повишиха очакванията си за представянето на българската икономика. Например Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) качи прогнозата си от 2% на 2.5%. Италианската група "УниКредит" пък ревизира прогнозата си за 2016 г. от 3% на 3.4%.

Икономическият институт на БАН пък е доста по-песимистичен и очаква забавяне на растежа от 3% през 2015 г. на 2% през 2016 г.

Според Фискалния съвет ръстът на БВП у нас тази година ще бъде между 1.8 и 2.5% в зависимост от различните сценарии.

От МВФ дават висока оценка на проведената оценка на активите на банките в България, както и на проведените стрес тестове, се посочва още в правителственото прессъобщение.

От своя страна, Борисов е посочил, че след банковата криза през 2014 г. правителството не само е осигурило средствата за преодоляване на последиците от фалита на КТБ, но и е предприело всички необходими законодателни и организационни мерки, за да бъде стабилизирана системата и да не се допускат подобни кризи в бъдеще.

Борисов за пореден път се е представил като безкомпромисен борец с контрабандата. През Реза Бакир той е очертал "основната институционална рамка, довела до значителното подобрение на резултатите в борбата срещу сивата икономика и контрабандата".

Според премиера регулярните работни срещи, провеждани под негово ръководство между министрите на финансите и вътрешните работи, представители на службите за сигурност, приходните агенции и прокуратурата, са основното средство, довело до значителното повишаване на бюджетните приходи, посочват от правителствената пресслужба.

Министър Владислав Горанов пък обяснил, че очакваният нисък дефицит в края на годината се дължи най-вече на значително увеличените приходи, които с натрупване спрямо началото на мандата на кабинета преди близо две години са нараснали с над 2 млрд. лв.

От данните за изпълнението на бюджета обаче се вижда, че ниският дефицит идва най-вече от излишъка по евросредствата и задържането на разходи. Данъчно-осигурителните постъпления също вървят по-добре от планираното, но не е ясно на какво точно се дължи това – на по-високия икономически растеж, на предпазливото планиране или на някои конкретни мерки за повишаване на данъчната събираемост. Вероятно ефект имат и трите фактора.

Според Горанов, ако правителството изпълни своя пълен управленски мандат и страната ни не бъде връхлетяна от външни кризи, през 2018 г. държавният бюджет ще бъде балансиран.

Реза Бaкир очерта основните рискове пред развитието на българската икономика. На първо място това е влошаващата се демографска картина, както и големите икономически и социални дисбаланси между отделните региони в страната.

По време на срещата бяха дискутирани мерки за подобряване на управлението на държавните предприятия, както и мерки за стимулиране на частното потребление като основен двигател на растежа на икономиката.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?