МВФ: Вдигнете максималния осигурителен доход и данък сгради

България може да си позволи известен ръст на бюджетните разходи, ако те отиват за смислени инвестиции и социални грижи. Целта е финансовата стабилност на страната да се превърне и в по-осезаем икономически растеж, който да бъде усетен от повече хора.

Това е основното послание на редовната консултативна мисия на Международния валутен фонд (МВФ), която се проведе у нас между 4 и 14 февруари.

България може да си позволи дори малък бюджетен дефицит въпреки плановете на правителството за балансиран бюджет през 2020 г. и 2021 г., заяви Джейу Лий, ръководител на мисията.

"Силните фискална и външна позиции на България предоставят възможности за увеличаване на нивото на фискални разходи", посочва фондът.

Допълнителните разходи, които могат да се инвестират в подобряване на условията на пазара на труда, в образованието и за социални грижи, могат да дойдат от по-добра събираемост на ДДС. МВФ дори предлага да оцени работата на Националната агенция за приходите (НАП) чрез т. нар. "Инструмент за диагностика и оценка на данъчната администрация".

Освен това е добре България да вдигне имуществените данъци, например данък сгради, а също и максималния осигурителен доход (МОД). Финансовият министър Владислав Горанов също отдавна говори за необходимостта от повишаване на имуществените данъци, защото "няма как да имаме виенска инфраструктура с пернишки данъци".

Вдигането на максималния осигурителен доход, който в момента е 3000 лв., пък е алтернатива на замяната на плоския подоходен данък от 10% с прогресивно облагане, стана ясно от думите на Лий.

През януари управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева обяви, че данъците върху доходите на богатите по света трябва да се повишат, за да се намали увеличаващото се неравенство. Тя дори насърчи България да върне прогресивното подоходно облагане, тоест с по-високи ставки за по-големите доходи. Според Георгиева прогресивното подоходно облагане не само не пречи, а може да помогне на растежа, както и за прехода към нисковъглеродна икономика.

България е сред държавите с плосък подоходен данък, при който и бедните и богатите плащат еднаква ставка - 10%. За най-високите доходи облагането дори се оказва регресивно (тоест бедните плащат повече, а богатите - по-малко), тъй като за доходите над МОД, тоест над 3000 лв., не се дължат осигуровки.

И двете мерки, предлагани от МВФ, са в синхрон с политиката на ГЕРБ. Партията на Борисов е твърдо против замяна на плоския данък с прогресивен, но не е против качването на данък сгради и на МОД, който бе повишен чувствително при управлението на ГЕРБ.

Преди години МВФ развиваше коренно различна политика, насочена към сваляне на данъците по света. Преосмислянето на позицията на международната организация е в резултат на нарастващото осъзнаване, че неравенството се е превърнало в "едно от най-сложните и неприятни предизвикателства в световната икономика" през последното десетилетие.

Именно с тази философия може да се обясни и препоръката за увеличаване на социалните разходи през бюджета.

"Имайки предвид трайното установяване на макроикономическа стабилност, предизвикателствата пред икономическата политика на България понастоящем са свързани с ускоряване на приобщаващия растеж и устойчивото сближаване на доходите. Това изисква подкрепа на благоприятстващите растежа реформи и инвестиции в хората", посочва МВФ.

Фондът е загрижен, че разликата между доходите в България и високите нива в останалите страни от ЕС остава голяма.

"Неравенството в България, което е високо дори и понастоящем, се увеличава през последните години, тъй като разходите за социална защита (като дял от БВП) и ефективността на данъчното преразпределение намаляват", посочва фондът.

Според експертите трябва да се увеличи и финансирането на образованието, което остава ниско на фона на средните показатели в ЕС.

Експертите обърнаха специално внимание на отчитащия се през последните години излишък по текущата сметка на България. Те смятат, че, от една страна, силната външна позиция на страната е добра новина, но от друга е добре тя да се нормализира. МВФ смята, че този излишък е "висок за икономика, която би следвало да инвестира повече за по-бързо преодоляване на изоставането по отношение на доходите".